Лабораторен мозък прояви човешка активност

Част от мозъчния органоид показва по-зрели кортикални неврони по външния ръб на структурата (източник: Muotri Lab/UC San Diego)

За първи в лабораторен мини-мозък са регистрирани мозъчни вълни, подобни на човешките, при това възникнали спонтанно, твърдят учени от Калифорнийския университет, Сан Диего.

Мини-мозъците, извести още като органоиди, представляват по същество триизмерни структури от ембрионални стволови клетки. Подобни клетки вече са използвани за създаване на миниатюрни версии на очи, черва, черен дроб, бъбреци, простата и други органи. Но синтезирането на човешки мозък е задача от съвсем друго естество на сложност.

Изследователите се опитват да възстановят тъканта на кората на главния мозък, която е способна да мисли и интерпретира сензорна информация. Стотици такива органоиди са отглеждани в продължение на 10 месеца, като по време на растежа учените са измервали електрическата им активност с помощта на електроенцефалограма (ЕЕГ), пише за експеримента nature.com.

Шест месеца след началото на експеримента органоидите са започнали да проявяват интересна активност. ЕЕГ засича вълни, които наподобяват хаоса в мозъка от ранните стадии на неговото формиране. Фактически мозъчните органоиди проявяват явно сходство с активността на мозъка на недоносени деца – родени 25-39 седмици след зачеването.

Все още е рано да се каже какво точно означават тези вълни – зараждане на мозък от човешки тип или просто случайни сигнали. Учените не знаят как точно се заражда човешката мисъл, а ранните периоди на формиране на мозъка у ембрионите и плода в матката са слабо изучени.

Напълно е възможно в органоидите да липсват съставките, необходими за формиране на пълноценен мозък, и всички електрически сигнали да са напълно случайни. Но е факт, че те съществуват, а това дава на учените нови възможности за изследване на ролята, която активността на невронната мрежа играе в развитието на кората на главния мозък.

Коментар