Невротехнологиите не само застрашават психическата ни неприкосновеност – вече е реалистичен рискът някой да ги използва, за да манипулира умовете ни (графика: CC0 Public Domain)
Ако досега приемахме за даденост, че никой не може да узнае най-съкровените ни мисли, със съжаление трябва да признаем, че това вече не е сигурно. Мозъкът ни може би вече не е неприкосновена територия.
Съвсем неотдавна компанията Neuralink на Илон Мъск за първи път в човешката история имплантира хирургически мозъчен чип у човек с цел взаимодействие с външния свят. Наречен „Телепатия“, чипът използва невротехнология в изцяло медицински контекст: чете сигналите от мозъка на парализиран пациент и ги предава на компютър, позволявайки на пациента да контролира машината само с мислите си.
Когато става дума за медицина, невротехнологиите са обект на контрол чрез американските федерални разпоредби, които Neuralink следва да изпълнява. Но други изследователи създават неинвазивни невротехнологии.
Нашите мисли – техният бизнес
Вече има мозъчни декодери, базирани на AI, които могат да улавят неизказаните мисли и да ги превръщат в текст. Могат да се доловят всякакви мисли, които се въртят в съзнанието ни, без да е необходима хирургическа операция за имплантиране на чипа. Е, тази технология все още не е комерсиализирана.
Междувременно дори сега можем да закупим какви ли не устройства от Amazon с цел ще записват мозъчните ни данни. Един пример е лентата за глава Muse, която използва ЕЕГ сензори, за да чете активността в мозъка и на тази база да ни „подсказва“ как да подобрим медитацията си. Този уред не се продава под формата на медицинско изделие. Съответно и не е обект на регулация чрез каквито и да е разпоредби. Компанията-създател пък може да събира — и продава — данните на всички ползватели.
Meta разработва гривна, която ще чете мозъчните вълни на носещия. Apple пък патентова бъдеща версия на AirPods, която ще сканира мозъчната дейност през ушите на човека, носещ слушалките.
Така скоро може да се окаже, че живеем в свят, в който компаниите събират нашите невронни данни. Тези компании вероятно биха могли да изградят бази данни с десетки милиони сканирания на мозък, които могат да се използват, за да се установи дали някой има заболяване като например епилепсия, дори когато човекът не иска подобна информация да бъде разкрита. Един ден подобни технологии биха могли да бъдат използвани за идентифициране на лица против тяхната воля.
Адвокатите на мозъка
За щастие мозъкът вече има своите защитници. Невролози, адвокати и законодатели в САЩ започнаха да се обединяват, за да оформят ново законодателство, което да защити „психическата поверителност“ на хората.
В САЩ в някои щати се работи по нови норми за мозъчната неприкосновеност. Например, в Колорадо се подготвя проект, който да измени закона за поверителността в щата, така че да включи и „поверителността на невронните данни“. Законопроектът има впечатляваща двупартийна подкрепа, въпреки че все още може да бъде променен, преди да бъде приет.
В друг щат, Минесота, където няма всеобхватен закон за неприкосновеността на личния живот, сега местната законодателна власт обмисля самостоятелен законопроект в защита на неприкосновеността на личния живот. Той също ще касае защитата на невронните данни.
Но да попречиш на една компания да събира мозъчни данни в един щат от САЩ или една страна от ЕС не би било особено полезно. Тя ще може да отиде и да направи същото другаде. Свещеният граал ще бъде мощно наднационално законодателство – дори глобално.
Принципи на мозъчната защита
Рафаел Юсте, невролог от Колумбийския университет, е един от хората, които работят усърдно за създаването на новите норми. Още преди десетина години Юсте започва да се плаши от резултатите от собствените си невротехнологични изследвания.
В своята лаборатория, използвайки метод, наречен оптогенетика, той открива, че може да манипулира зрителното възприятие на мишки, като използва лазер за активиране на специфични неврони в мозъчната кора, в частта, свързана със зрението. Когато накара определени образи изкуствено да се появят в мозъците им, мишките започват да се държат така, сякаш наистина са видели това, което ученият само е прожектирал в съзнанието им. Юсте открива, че може да управлява мишките като марионетки.
Мишките са бозайници с мозъци, подобни на човешките. Колко време, чуди се Юсте, ще мине, докато някой не се сети да направи същото с хората?
През 2017 г. Юсте събира около 30 експерти от сферата на неврологията, за да се срещнат в кампуса „Morningside“. Те прекарват няколко дни в обсъждане на етиката на невротехнологиите. Както показват експериментите на Юсте с мишките, залогът далеч не е само психическата неприкосновеност; съществува и рискът някой да използва невротехнологии, за да манипулира умовете ни. Докато някои интерфейси мозък-компютър имат за цел само да „четат“ команди от ума ни, други имат потенциала да „пишат“ в съзнанието ни – тоест директно да променят това, което правят невроните в главите ни.
По-късно същата година групата от експерти, сега известна като „Morningside Group“, публикува в Nature статия с четири политически препоръки. Малко по-късно Юсте ги разширява до пет. Те се смятат за нещо като основни на „новите човешки права“ в ерата на невротехнологиите:
- Психическа поверителност: Вие трябва да имате право да изолирате мозъчните си данни, така че да не се съхраняват или продават без Вашето съгласие;
- Лична идентичност: Трябва да имате правото да бъдете защитени от промени в светоусещането си, които не сте разрешили;
- Свободна воля: Трябва да запазите окончателния контрол върху вземането на решения, без външна манипулация чрез невротехнологии;
- Справедлив достъп до умствено усъвършенстване: Когато става въпрос за умствено усъвършенстване, всеки трябва да се радва на равен достъп, така че невротехнологиите да не са от полза само за богатите;
- Защита от изкривявания: Невротехнологичните алгоритми трябва да бъдат проектирани по начини, които не поддържат пристрастия спрямо определени групи.
Но Юсте не се задоволява просто да пише академични статии за това как се нуждаем от нови права. Той иска правата да бъдат скрепени в закон.
Закони за невроправата
Юсте се свързва с Джаред Генсер – международен адвокат по правата на човека, който е представлявал клиенти като лауреатите на Нобелова награда за мир Дезмънд Туту и Аун Сан Су Чи. Двамата заедно създават организация с нестопанска цел, наречена Neurorights Foundation, за да защитават каузата.
Скоро отбелязват голяма победа. През 2021 г. Юсте помага за изработването на поправка в чилийската заедно със свой приятел, който е чилийски сенатор. Така Чили става първата нация, която фиксира в основния си закон правото на психическа неприкосновеност и правото на свободна воля. Мексико, Бразилия и Уругвай вече обмислят подобно нещо.
Дори Организацията на обединените нации започва да говори за невротехнологиите. Генералният секретар Антонио Гутериш говори за това в своя доклад за 2021 г. „Нашият общ дневен ред“ след среща с Юсте.
В крайна сметка Юсте иска нов международен договор за невроправата – както и създаването на нова международна агенция, която да гарантира, че страните спазват новите норми. Той си представя създаването на нещо като Международната агенция за атомна енергия, която наблюдава използването на ядрената енергия. Но създаването на нов глобален договор за нервоправата вероятно е твърде амбициозно начинание, така че засега той и Генсер проучват други възможности.
„Ние не казваме, че непременно трябва да бъдат създадени нови човешки права“, казва Генсер. Той обяснява, че вижда много обещаваща възможност в простото актуализиране на настоящите тълкувания на законите за правата на човека – например разширяване на правото на неприкосновеност на личния живот, така че да включва умствено уединение.
Това е от значение както на международно ниво – той говори с ООН за актуализиране на разпоредбата относно неприкосновеността на личния живот, която се появява в Международния пакт за граждански и политически права – така и на национално и държавно ниво. Въпреки че не всяка нация ще промени конституцията си, държавите с цялостен закон за неприкосновеността на личния живот биха могли да изменят нормите си, за да обхванат психическата поверителност.