Скоро роботи ще могат да готвят вкусна китайска храна не по-зле от най-добрите майстори на азиатската кухня. Това е възможно, след като изследователи „разгадаха“ финото изкуство на въртенето на уока – онзи дълбок, полу-сферичен тиган, в който се приготвят ненадминато вкусните китайски храни.
Въртенето на уока е от съществено значение за приготвянето на добрия пържен ориз, а тайните на това кулинарно изкуство са се оказали обект на работата на група учени, представена на годишна среща на Американското физическо общество.
Изследователите, начело с Дейвид Ху – професор по механика на флуидите в Технологичния институт на Джорджия – и неговият докторант Хунгтанг Ко се заинтересували от…. физиката на готвенето. Те решили, че в тази наука твърде малко внимание се обръща на китайската кухня.
За да задоволят любопитството си, двамата се фокусирали върху традиционното пържене на ориз с постоянно въртене – стил, който е в сърцето на китайската кулинария още от времето на династията Суи – около 600 г. н.е. Екипът се постарал да изолира ключовите елементи на тази вековна техника за готвене.
[related-posts]
Като първа стъпка учените направили видеозапис на работата на двама готвачи, приготвящи ориз в два ресторанта в Тайван. След като Ko се завърнал в университета с видеоклиповете, той и Ху внимателно проследили движенията на уока по време на процеса на готвене – в продължение на приблизително две минути.
Учените идентифицирали постоянно повтарящи се цикли с продължителност около една трета от секундата. Те раздробили тези цикли, всеки с времетраене 0,32 секунди, на по 4 отделни фази, съставени от две кръгови движения: възвратно-постъпателно движение, напред-назад, и ротационно движение тип „люлка“, при което тиганът се накланя напред и назад.
Тези две периодични движения споделят еднаква честота, но се разминават като „фаза“. Крайният резултат от подобно движение е нещо като „обръщане на палачинки или жонглиране с ориз“.
Ключът към получаването на вкусно ястие е в това, че оризът трябва да напуска тигана от време на време, защото той е много горещ – до 1200 градуса Целзий. Затова главният готвач непрекъснато подхвърля ориза във въздуха, хваща го, смесва го и след това хвърля съставките отново, докато сместа се приготви и зърната станат перфектно кафяви, но не изгорели.
„След като изготвихме математически модел за готвенето на пържен ориз,“ казва Ко, „осъзнахме, че може да го привнесем много лесно в роботизиран дизайн“. Това не е шега. Готвенето на пържения ориз е дейност, изискваща много бързина и издръжливост.
Добрите готвачи са изключително натоварени, а след продължително време практикуване започват да страдат от типичните признаци на постоянно претоварване на ръцете – болки, изтръпване и др. „Ако има автоматизиран начин да се прави (приготвянето на ориз), би било много полезно“, казва Ху.
Досегашните опити за роботизирано готвене на пържен ориз са имали известни успехи, най-вече откъм смесване на съставките и друсане, но никой робот досега не „знаеше“ как да „подхвърля“ ориза по начина, необходимо за неговото перфектно сготвяне.
