Дронове сондират и копаят дупки в земята

Дроновете вече се заемат с действително тежки задачи (източник: видео NUMBUS Lab)

„Как да изкопаем дупка с два дрона и парашут” – това е заглавие, което човек трудно може да прескочи. Публикация в IEEE Spectrum описва преносима система за копаене, която включва многоаспектна задача: намиране на място за копаене, кацане, проверка на локацията, копаене, инсталиране на сензор и излитане.

Момент. На кого изобщо му е хрумнало да копае дупки с дронове?! Отговорът не е неочакван: на учени, в случая – от Университета на Небраска – Линкълн (UNL). Тамошната лаборатория NIMBUS е посветена на изследвания на необичайни приложения на дроновете. Затова и така се казва – „Лаборатория за безпилотни, интелигентни системи за мобилност – Небраска“.

Копаенето на на дупки с дронове е фокусната задача на цял проект на име „Копаене и поставяне на сензори в земята“. Разработката им прави точно това: приземява се и изкопава дупка, омазвайки се в мръсотия, пясък и глина, поставя сензор, а след приключването излита. Кому е нужно това? На военните, например.

Много тежест и страшно много енергия

„Значително предизвикателство в проекта е как да се изпълнят тези задачи успешно в рамките на ограниченията откъм теглото и мощността на безпилотните летателни апарати“, споделят от екипа на университета. „Допълнително предизвикателство е бързото определяне дали копането ще е успешно или не“.

Бързо! Дроновете разполагат с ограничено количество енергия, достъпно от наличните батерии. Летенето и изкопаването ще погълнат по-голямата част от тази енергия, така че машината трябва наистина бързо да реши дали поставянето на сензора е възможно или машината трябва да се премести на друго място, където да направи още един опит за копаене.

„Едно от най-големите предизвикателства пред система като тази е това, че до момента, в който натоварите сондажната платформа и всичките сензори и компютри, с които дронът трябва да разполага, за да работи автономно, ще е голямо постижение системата да успее да се задържи във въздуха повече от няколко минути,” казва Ивън Акерман от IEEE Spectrum. „Това не би било полезно, защото целта е да изпратите безпилотната машина да поставя сензори в области, които не можете лесно да стигнете сами“.

 

„Добавянето на гигантска сонда, която е едновременно тежест за дрона и изисква много енергия, само изостря проблема”, обяснява Дейвид Гросман в Popular Mechanics.

Как го правят тогава? Акерман пише, че за разширяване на обхвата на дрона лабораторията NIMBUS е проектирала комбинация от „хеликоптер-парашут“ и една от най-странните ефективни системи за развръщане на безпилотни самолети.

Приложение

„Като се има предвид, че тези неща могат да се приземяват на далечни места, можете да си представите някои интересни военни приложения на технологията,” казва Джон Бигс от TechCrunch.

Един от директорите на NUMBUS – Керик Детвайлер – пише в собствената си уебстраница, че неговата страст е „разработването на системи и алгоритми, които позволяват на роботите да работят в реални условия, за да помагат на учени, фермери и други”.

Всичко това дава отговор на въпроса за кого и защо копаенето с дронове е важна задача: разполагането на сензори на трудно достъпни места е ценно за мнозина.

„Имаме проект, в рамките на който вграждаме сензори в чувствителни природни среди с влажни зони, които често са трудно достъпни по други начини, без намесата ни да оказва въздействие върху околната среда. Там е важно да изкопаем и да вградим сензорите в земята, за да не бъдат отнесени от водите, но в същото време подобни сензори за почвената влажност се нуждаят от добър контакт под повърхността”, пояснява Детвайлер.