Пазаруването онлайн набира популярност в ЕС, но бариери пред трансграничната търговия „спъват“ развитието му, се посочва в доклад на комисар Меглена Кунева, данни от който изнася сайтът на Европейската комисия.
От 2006 до 2008 г. делът на потребителите от ЕС, закупили поне един артикул по интернет, се е увеличил от 27 на 33%, разкрива докладът „Пречки пред електронната търговия“. Зад тези усреднени данни обаче се крие огромна популярност на онлайн покупките в страни като Великобритания, Франция и Германия, в които над 50 % от използващите интернет са направили и покупки по мрежата през изминалата година.
В северните страни (Дания, Швеция, Норвегия, Финландия и Исландия) делът на ползващите интернет, закупили продукти и услуги чрез мрежата, през 2008 г. е 91%. Държави като Италия и Испания също са сред бързо развиващите се пазари.
На фона на този модел на бързо развиващи се национални пазари делът на трансграничните онлайн покупки остава малък – едва 7% през 2008 г. (спрямо 6% през 2006 г.). Докладът предупреждава, че многобройни пречки, в т. ч. езикови, практически и регулаторни, както и важни проблеми на доверието пречат на развитието на онлайн пазаруването в ЕС.
„Потребителите печелят невероятно много от използването на интернет. Чрез него периметърът на техния пазар се разширява и те получават достъп до повече доставчици и по-голям избор. Дава им се възможност в невиждан досега мащаб да сравняват продуктите, доставчиците и цените.
“Ползването на интернет за покупки на дребно несъмнено ще стане масова практика. Вече 150 млн. потребители пазаруват онлайн, но същевременно само 30 млн. купуват зад граница”, каза комисар Кунева.
Една от основните пречки за развитието на онлайн пазаруването е териториалната сегментация. В момента сайтовете на повечето търговци могат да бъдат видени от потребителите от всяка една точка, в която те се намират. Въпреки това повечето търговци на дребно имат за презумпция в дейността си, че вътрешният пазар е разделен по национален признак. Кръгът от възможности е огромен, а на практика в крайна сметка поръчки се отказват и потребителите се пренасочват към тяхната държава на произход.
Сред практическите и регулаторните препятствия са езиковите бариери, оперативната несъвместимост на пощенските и платежните системи, потребителското законодателство, правилата за ДДС и др.
Налице се и бариери, рушащи доверието на потребителите, по-специално нежелание за разрешаване на въпроси относно плащания, доставка, жалби, валидност на гаранции и искания за връщане на заплатените суми.
Впечатлението е, че трудностите са по-големи, когато става въпрос за трансгранични сделки, заключава докладът.