Търговската война, която истински заплашва 5G

Япония и Южна Корея влязоха в търговска война през последните няколко седмици, която има глобални измерения (снимка: CCO Public Domain)

Нова седмица, нова търговска война. Но за разлика от конфликта между САЩ и Китай, покрай който най-много звучи името Huawei, тази нова търговска война има потенциала да донесе наистина опустошителни последиции за технологичната индустрия – за компютрите, смартфоните и мрежите от пето поколение.

Става дума за нововъзникналото напрежение в отношенията между Япония и Южна Корея. Двете страни влязоха в собствена търговска война през последните няколко седмици – спор, който сега заплашва основния доставчик на японската индустрия – Samsung Electronics – и глобалния пазар на смартфони и компютри.

Но защо? За разлика от търговската война на САЩ и Китай, която извира от „тъмните ниши” в главата на Доналд Тръмп, то тази нова търговска война произтича от тъмните години на историята на Япония и Южна Корея, там някъде през Втората световна война, коментира TechCrunch.

Едно от най-тъжните части от тази история е свързана със „сгодните жени” – жени, които са били принудени да са сексуални робини в Япония през 30-те и 1940-те години, за да обслужват войниците в цялата Японска империя. Като се има предвид на каква възраст са били тогава тези момичета, много от тях сега са в късните етапи на живота си. В такава възраст са и мъжете, които са били задължени да са военни работници в японските фабрики за борбата със съюзниците.

И ето го спусъкът: в края на миналата година най-висшият корейски съд нареди на японската компания Mitsubishi да плати нещо, което по същество представлява репарации, за използването на робски труд през цялата японска окупация и Втората световна война. Това решение е в синхрон с друго такова, в което съдът отсъди срещу Nippon Steel и Sumitomo Metal преди няколко седмици.

Докато корейската съдебна система се опитва да издейства обезщетения от японските компании, Япония не бездейства. Министър-председателят на страната Шинзо Абе и неговото правителство отговориха, като наложиха широко търговско ембарго върху Южна Корея – за високотехнологични стоки. Основанието е „националната сигурност”.

Миналата седмица висши правителствени служители на двете страни се срещнаха, за да се опитат да разрешат спора, но така и не успяха да постигнат споразумение. Това оставя активни забраните за износ, застрашавайки веригите за доставка на много електронни продукти.

Най-крещящият пример е Samsung Electronics. Корейската компания е производител номер едно на DRAM чипове. Тя „държи” над 40% от този пазар, оценяван на почти 100 млрд. долара. Тя е и номер ено производител на NAND флаш чипове с 35% дял. SK Hynix – друга корейска компания – е вторият по големина производител на DRAM чипове с дял от около 31%. Samsung и други корейски производители са и водещите доставчици на полупроводници и LCD дисплеи за електрониката.

Корейските компании за електроника имат множество доставчици в Япония, които произвеждат всичко – от фоторезисторни химикали и материали за полупроводници до реално производствено оборудване и части, необходими за работата на фабриките за електроника. Затова се очаква търговското ембарго на Япония да компрометира два от водещите производителя на електроника в Корея – удар за корейската икономика и знак, че корейският президент Мун и японският премиер Абе трябва да се постараят да постигнат договореност.

Само че, както понякога се случва в лукавия свят на търговията, забраната за износ имаше неочаквани положителни последици.

Очакваното пренасищане на пазара на DRAM памети тази година доведе до падане на цените до нови, ултра-ниски нива, което намали печалбите на Samsung Electronics – всъщност компанията регистрира най-големия спад от четири години насам. Акциите на Samsung бяха засегнати: от август миналата година до януари компанията загуби една трета от стойността си.

И тогава се намеси Япония. Оказа се, че доставките на DRAM чипове намаляват – и цените се покачват на свой ред. Както отбелязва Уол Стрийт Джърнъл, японските ограничения всъщност подкрепиха пазара на памети и доведоха до по-добри от очакваните резултати за Samsung и други корейски производители. Цената на акциите на Samsung Electronics тръгна нагоре.

С други думи, ударът на Япония за кратко се оказа стимул.

Такива краткосрочни ползи може да са забавни за пазарните наблюдатели, но позитивите обичайно са краткотрайни. Най-лошо е положението при полупроводниците. Nikkei Asian Review отбеляза тази седмица, че „всяко прекъсване на доставката на EUV фоторезистори… е от жизненоважно значение за най-сложните полупроводници – това може да отложи плановете на Samsung да пусне своите 7-нанометрови чипове за края на годината”.

Компанията има известно количество материали на склад, но ако търговската война продължи повечко, Samsung в крайна сметка ще стане жертва на оскъпените и ограничени доставки.

Всичко това значи, че нещо, което започна като търговска война между две страни, може да се превърне в глобален недостиг на памети, дисплеи и полупроводници от следващо поколение – с други думи, почти всичко, от което се нуждаем днес, за да направим компютър или смартфон.

Тук навярно има няколко поуки за технологичната индустрия.

В силно глобализирания ни свят, където държавниците се стремят към икономически растеж, търговсктие мрежи и трансграничните вериги за доставки са все по-крехки. Точно както Huawei откри опасностите от това да разчита много на американски технологии, сега корейските компании научават опасностите от зависимостта от японската високотехнологична индустрия за доставка на критични компоненти.

Все по-чувствителни са отношенията, касаещи 5G мрежите и свързаните с тях хардуерни устройства. САЩ атакува Huawei по отношение 5G, но Samsung също произвежда 5G модеми и мрежово оборудване, които сега са застрашени в търговската война между Япония и Южна Корея. Тъй като през последните няколко десетилетия клетъчните мрежи придобиха съществено значение за глобалната индустрия, то политическото значение на контролирането на тази технология се увеличи драстично.

Сега остава да видим как ще бъде решен този конфликт. И това ще е сериозно предизвикателство. Президентът Мун не иска да се съгласи на бързо примирие, притеснявайки се, че подобно бързо договаряне ще изглежда сякаш страната се предава пред Япония – символика, която той вероятно няма да приеме.

Междувременно министър-председателят Абе е изправен пред трудно преодолима сила: японското правителство поддържа тезата, че всички претенции за обезщетения за „сгодните жени” и военновременното робство са уредени от двустранно търговско споразумение между двете страни, сключено още през 60-те години, и други дипломатически споразумения.