Въпреки нахлуването на новите технологии в кухнята, за повечето любители на кулинарията любимите средства да си направят вкусно ястие остават кухненски инструменти „от миналия век” (снимка: CCO Public Domain)
Пазарът на интелигентни електроуреди процъфтява. Свързани продукти – умни бойлери, умни климатици и други – променят начина, по който живеем, най-вече за по-добро. Но така ли е и с интелигентната кухня?
Свързаните с интернет кухненски приспособления, експерименталните „умни” фурни, микровълновите, с които можете да си говорите, и приложенията за рецепти правят ли вечерята в дома ни по-вкусна? Докато първото ни впечатление от умната кухня навярно е забавно, ползата реално е нищожна. Време е да изтрием плота, да затегнем престилките и да започнем от нулата.
Инструментите
Въпреки нахлуването на новите технологии в кухнята, за повечето любители на кулинарията любимите средства да си направят вкусно ястие остават кухненски инструменти „от миналия век” – острите ножове, дъската за рязане, миксерът. Колкото и да е умна фурната и колкото и бъбрив да е хладилникът, доброто ястие винаги започва от хубавото приготвяне на пресните продукти.
Така мечтателите могат да си говорят много за роботи и автомати, но технологията, която прави вкусно домашното ястие, е спряла назад във времето, далеч от „интелигентността” на останалите уреди в дома. Дали това не е прекалено?
Повечето готвачи в ресторанти също не се вълнуват от умните кухненски уреди. Идеята, че ако един кухненски уред е „умен”, храната ще бъде нещо по-специално, куца – вкусната храна, която готвачите приготвят, реално се прави с не-умни, традиционни ножове, шпатули и гевгири.
Абсурдът на умните уреди
Всъщност колко голямо улеснение са „умните” кухненски уреди в действителност? Устройствата, управлявани чрез „смарт” приложения, вместо ръчно управление, принуждават готвещите да гледат телефоните си, вместо храната. Настава усещането, че технологията е „подобрена”, но в името на… технологията, пише Wired. Изглежда, че продажбата на уреди е по-голям приоритет за компаниите-производители, отколкото това да помогнат на хората да правят по-добра храна.
Крайният резултат от подобно напъване е комичен. Уредите, които следва да са умни, ни превръщат в глупаци. Колко лесно е да врътнеш копчето на котлона и той да загрее? А какво би станало, ако трябва да го сториш чрез приложение – трябва да вземеш телефона, да въведеш паролата, да се пребориш с пороя нотификации, да отвориш приложението, да плъзнеш плъзгача… Пет стъпки, вместо една. Не е ли това глупаво, вместо умно?
Ключът към добрата храна
В крайна сметка една вкусна порция храна е вкусна не защото е сготвена от „умна” печка, а защото готвачът е сложил хубави съставки и ги е приготвил по хубав метод. А това, уви, не зависи ни най-малко от способността на фурната да се управлява през смартфон или от възможността на хладилника сам да поръчва яйца. Това зависи от усета на готвача и от рецептата, която прилага.
А всяка добра рецепта е резултат на хиляди опити, хиляди комбинации, хиляди дегустации. Всяка рецепта носи в себе си „тайни” на правилното смесване на съставките, така, че да представляват наслада за сетивата и същевременно да носят енергия и здраве за организма.
Всичко това няма как да се компенсира от „смарт” функциите на елекроуредите в кухнята. Затова нека бъдем честни – умната кухня е една илюзия, която множество производители умело използват, да за ни убеждават да купим нов продукт от тях.
Но от „умните” уреди няма да станем добри готвачи, ако преди това не сме били – и ястията ни ще си останат все същите, в зависимост от уменията ни, без значение дали миксерът има Bluetooth връзка или не.