Как технологиите саботират безопасността на пътя

Нашествието на технологиите сякаш е отмило всички дългогодишни усилия за повече безопасност при шофиране (снимка: CCO Public Domain)

В една късна вечер през 1954 г. момче на 18 години кара кола към дома си, когато, без да се усети, се унася и задрямва зад волана. В последвалата катастрофа тялото на младежа излита през предното стъкло, потъвайки в тихата нощ и разбивайки се върху тротоара. Той оцелява – ала остава с трайно увреждане. Много години по-късно колите започват да се оборудват с предпазни колани, а още много години след това коланите стават задължителни.

Работата е там, че подобни мерки за сигурност са плод на дългогодишни усилия. Провеждат се множество медицински изследвания, военни проучвания, законодателни намеси, тестове, изпитания, наблюдения….

По аналогичен начин са тествани, изпитвани и продължително време подготвяни и други нововъведения, свързани с безопасността, като например въздушните възглавници и конструктивните промени, целящи оцеляването и запазването на пътуващите здрави.

Днес обаче нашествието на технологиите сякаш е отмило всички тези дългогодишни усилия за повече безопасност. Увлечени в стремежа си да направим пътуването по-удобно, по-лесно и по-приятно, всички сме пленници на технологичната инвазия, която иска от нас онова, на което няма право.

Три вида разсейване

Когато става дума за разсейването на водачите на автомобили, изследователите различават три вида: визуално, ръчно и когнитивно.

Визуалните отклонения отвеждат очите ви от пътя. Това може да означава, че децата крещят на задната седалка или святкат неонови реклами покрай пътя.

Ръчното разсейване сваля ръцете от волана. Радиостанциите и контролите за вентилацията правят това, както впрочем правят същото и чашите за кафе.

Когнитивните разсейвания оттеглят ума от шофирането. Те са безброй, обхващат всичко – от скандала вкъщи и гнева до притеснения за идващия или отиващия си работен ден.

3-в-1

Употребата на смартфон е особено коварна за шофьорите, защото съчетава трите вида разсейване: поглеждате настрана, държите волана само с една ръка, прехвърляте мислите си към света зад екрана. Освен това смартфоните отвличат вниманието на водачите доволно често, може би дори постоянно, тъй като хората са изкушени да посегнат към телефона на всяко кръстовище, където чакат. Може да се каже, че това е „сред най-лошите от всички разсейвания на водачите”.

Изкушенията са много: социални мрежи, текстови съобщения, снимки и какво ли не. И ако това не стига, то все повече млади хора се чувстват задължени, за да ги приемат за добри професионалисти и отговорни работници, да отговарят моментално на всички мейли и съобщения от служебен характер, на всички обаждания и запитвания о колеги и клиенти, по всяко време. Но това не е всичко…

И по-зле може

И ако разсейването от смартфона не е достатъчно, ето какво друг идва на ред: все повече автомобилните производители се стараят да дигитализират управлението на автомобила. Все по-честа гледка е в колата, пред очите на водача, да има голям интерактивен екран, от който той може да пуска навигацията, да си избира музика, да спира отоплението. Всичко е много лесно – с едно докосване на екрана.

Много автопроизводители преработиха цялото арматурно табло, за да вградят екрана. С един дисплей със сензорен екран да се управляват радиото, климатичният контрол, камерите на автомобила. Всичко това се наричат „бордови информационни системи”, обобщава The Atlantic.

Сега вече водачът не може да увеличи звука на радиото, запазвайки поглед в пътя и разчитайки само на допира – той трябва да отдели взор от пътя и да погледне екрана. Вече не може да намали силата на вентилатора, пресягайки се настрани и без да гледа – нужно е да погледне екрана.

Дори при използването на гласово управление за такива системи все пак е налице сериозно визуално и когнитивно разсейване – човекът поглежда „реакцията” на бордовия компютър, внимава във взаимодействието с него.

Усилия на халос

Ето как стремежът на технологичната индустрия да „дигитализира” всичко в нашето ежедневие „заплю” годините работа за постигане на пътна безопасност.

Ще рече човек, „да, но скоро ще станат факт автономните автомобили и всичко това няма да има значение”. Може и така да е – но до навлизането на автономните автомобили има доста време…

Коментар