Жизненият градски живот може да процъфтява само в квартали, които отговарят на определени условия (снимка: CCO Public Domain)
Градското планиране е по-скоро изкуство, отколкото наука. Но извличането на данни и визуализацията им в мащаб могат да дадат повече научни основания за вземането на решения как да се устройва градската среда.
През 1748 г. италианският геодезист Жанбатист Ноли публикува карта на Рим, която скоро се превръща в едно от най-влиятелните произведения в историята на градоустройството. Картата на Ноли е детайлно изпипан, подробен устройствен план на града. Той очертава разположението на сградите и улиците, както и затворените градски пространства като колонадите на площад „Свети Петър”.
Оттогава насам подходът на Ноли, известен като иконография, се копира от градските планьори къде ли не. Всъщност картите му на Рим са толкова добри, че правителството продължава да ги използва за градоустройство чак до 70-те години, отбелязва MIT Technology Review.
По това време градските планьори се интересуват от това как могат да сравняват застроеното и незастроено пространство в градовете, използвайки карти, подобни на тези на Ноли. Диаграмите показват застроеното пространство в черно и незастроеното – в бяло, което веднага улеснява задачата.
През 90-те години градоустройственикът Алън Джейкъбс използва тези графики за сравнение на централните части на градове от целия свят. Картите ясно разкриват и сравняват решетъчните структури на градове като Ню Йорк, по-сложните мрежи на по-старите градове като Рим и отворения, функционален подход в модернистичните градове като Бразилия.
Нов подход към градското планиране
Геодезисти като Джейкъбс и Ноли винаги рисуват плановете си на ръка. Това е времеемък процес, така че градските планьори имат основание да приветстват автоматизираните инструменти за създаване и сравняване на диаграми, особено дигиталните им аналози в днешно време. Един от тях е Джеф Боинг от Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис – той е разработил набор от изчислителни инструменти, които имат потенциала да трансформират начина, по който градските планьори „виждат” градовете.
Инструментите могат бързо да създават карти тип „Ноли”, фигури и различни други градски диаграми по начини, които поставят основата за революция в градоустройственото планиране.
Две посоки на технологично развитие
Методът на Боинг е резултат от две посоки на технологично развитие. Едната е създаването на висококачествени карти на планетата, които са свободно достъпни чрез Open Street Maps. Втората е разработката на самия Боинг – софтуерен пакет, наречен OSMnx, за анализиране и визуализиране картографските данни с отворен код.
Този софтуер позволява на Боинг да създава огромно количество карти „Ноли” и други видове диаграми. Всички те показват колко различни могат да бъдат градовете.
Ученият отива дори по-далеч, експериментирайки с други начини за визуализиране на градските пейзажи. Например, софтуерът му позволява да изучава структурните свойства на градовете и тяхното ниво на разстройство – тяхната ентропия. Той също използва полярни хистограми, иначе известни като „роза”, за да очертае броя на градските улици, движещи се в определени посоки. Това веднага разкрива колко точно градът следва дадена структура или по-скоро се развива хаотично.
Създаване на „жизнени общности”
Според статистика Едуард Туфте, една от целите на визуализацията на данните е да се даде възможност на зрителите да мислят за данни на различно ниво. Добрите диаграми, казва той, са „инструменти за разума”. Но как могат да се използват тези визуализации в полза на градовете?
Едно от основните свойства на градовете е създаването на т. нар. „жизнени общности”. Тази жизненост е нематериално и неизмеримо качество на градовете. Факт е, че много градски власти се стараят, но така и не успяват да постигнат оформянето на „жизнени общности”. Те не разбират точно факторите, които правят градовете успешни.
Съществуват различни теории за тази жизненост. Може би най-убедителната е на покойната социална активистка Джейн Джейкъбс, която описва „вълшебните съставки” на добрия град в книгата си „Смъртта и живота на големите американски градове”. Тя твърди, че жизненият градски живот може да процъфтява само в квартали, които отговарят на няколко условия.
Например, те трябва да изпълняват две или повече функции, за да привличат хора с различни цели през деня и нощта. Градските блокове трябва да са малки, тротоарите – широки, а кръстовищата – многобройни, за да създават множество предпоставки хората да се срещат и да си общуват.
Основната критика за работата на Джейкъбс е, че липсват доказателства, които да я подкрепят. Съществуващите набори от градски данни обаче могат да се визуализират и да потвърдят (или да отрекат) теорията, представяйки параметрите на различните градове и техните части. Софтуерните инструменти на Боинг могат да помогнат.
Спешна цел
Според градоустройствениците, това трябва да се превърне в „спешна цел за градските планьори” по цял свят. Има твърде много примери за груби грешки в начина, по който се развиват градовете, често поради липсата на ясна представа за това, което прави един град жизнен. Новият подход, базиран на данни и визуализации като тези на Боинг, има потенциал да превърне градското планиране в наука, основана на доказателства.