Най-голямото предизвикателство за умните градове в момента са технологиите за интернет на нещата
(снимка: CC0 Public Domain)
През следващото десетилетие в работата по изграждане на т.нар. интелигентни градове ще има по-малко IoT проекти, повече участие на гражданите и повече комуникация между автомобили и инфраструктура, според анализ на IDC. Градските лидери ще са изправени пред предизвикателството да създадат доверие към новите технологии, като на първо място определят ясни политики за използване на данните.
По 196 милиарда долара годишно ще харчат градските власти за работа по проектите за интелигентни градове към 2023 г., сочи докладът, на който се позовава Tech Republic. Най-големите категории разходи са фиксираното визуално наблюдение, общественият транспорт и интелигентното осветление.
Предизвикателства
Най-голямото предизвикателство в момента е интернет на нещата. Според анализаторите, през 2020 г. от 10% до 30% от IoT проектите за умни градове няма да стартират или няма да се разгърнат – поради слабите показатели за ефективност, лошото разбиране на продуктите и липсата на финансиране.
В проучване на компанията редица градски планьори са заявили, че проектите им за IoT са в застой или са „загинали”, поради дефицит на вътрешни умения, ограничени бюджети и липса на разбиране за предимствата на технологията.
Изненадващо, IDC разкрива, че много от проектите за умно LED осветление за уличната мрежа се считат за провал. Това се случва в страните, където градските власти плащат „плоска” такса за електроенергия. В крайна сметка така и не се отчита икономия на разходи.
Киберсигурността е другата голяма драма. IDC смята, че до 2023 г. 20% от инцидентите в киберсигурността ще произтичат от внедряването на IoT устройства за умни градове, което ще доведе до двуцифрено увеличение на разходите за софтуер за сигурност и бюджетите за обучение на персонала.
Събирането на данни и етиката в боравенето с тях е проблем, който ще трябва да бъде решен още сега, казват още IDC. Градските власти ще трябва да отговорят на засилващия се скептицизъм относно технологията за видеонаблюдение. За целта е необходимо изготвяне на ясни политики за използване на данните.
Защитниците на личната неприкосновеност са загрижени заради все по-широкото наблюдение на ежедневните дейности на гражданите и потенциалната възможност за злоупотреба. Изготвянето на политиките от градските власти ще трябва да предхожда закупуването на технологии и системи за обработка на данните. Отговорните агенции ще трябва да заложат цели на проектите си, които да са „много прости, ограничени и измерими”.
Изборът между 5G и DSRC е четвъртото голямо предизвикателство за градските власти и то ще е не по-малко трудно за преодоляване. Става въпрос за технологии, които улесняват комуникацията на автомобилите с градската инфраструктура като светофарни уредби, пътни знаци и др.
Преди няколко години, когато общините започнаха да инвестират в подобен род технологии, специализираните комуникации на къси разстояния (DSRC) се разглеждаха като подходящ избор. Сега, когато 5G става все по-достъпна, градовете са „заклещени” в дебата за избор между двата стандарта.
Ситуацията се усложнява от факта, че и автомобилните производители са разделени на два лагера – едните настояват за 5G (като BMW, Mercedes и Ford), а другите предпочитат DSRC (като GM и Volkswagen). Най-вероятно ще се наложи градските власти и автопроизводителите да седнат на една маса и да работят с регулаторите, за да стигнат до единно решение, което ще намали разходите за инвестиции.
10 прогнози за умните градове през 2020 г.
1. През 2020 г. между 10% и 30% от проектите за интелигентни градове на база IoT няма да стартират или да с разгърнат, поради неправилно дефинирани резултати или ключови показатели, лошо разбиране за офертите на доставчиците и/или недостатъчно финансиране и ангажираност на заинтересованите страни.
2. До 2021 г. 20% от градовете ще използват съставни индекси, за да оценят стойността на инициативите, като например охрана на база прогнози, мобилност като услуга и персонализирани грижи.
3. До 2021 г., в отговор на натиска от страна на гражданите и активистки групи, 75% от обществените поръчки за технологии за безопасност от ново поколение ще се базират на спецификации, предварително обхванати от строги политически рамки.
4. До 2022 г. 50% от големите градове ще разработят политики за „етика на данните”, които определят как и какви данни могат да се събират, използват и споделят.
5. До 2023 г. 25% от успешните цифрови платформи „близнаци” за смарт-градове ще бъдат използвани за автоматизиране на процесите за все по-сложни, взаимосвързани екосистеми от активи и продукти.
6. До 2023 г. 20% от инцидентите в киберсигурността ще произтичат от внедряването на IoT устройства за умния град, което ще доведе до двуцифрено увеличение на разходите за софтуер за киберсигурност и бюджетите за обучение на персонала.
7. До 2024 г. 90% от новоизгражданите градове и 20% от съществуващите градове в световен мащаб ще възприемат възможностите за дигитално пространствено планиране и нови регулации за зониране, за да реализират предимствата на нарастващата „икономика на споделянето”.
8. До 2024 г. 70% от работните места за т. нар. „учени по данните” в градовете ще бъдат свободни, което ще доведе до увеличаване на инвестициите в роботизирана автоматизация на процесите и AI системи, а това ще увеличи експоненциално възможностите за обработка на данни без разрастване на персонала.
9. До 2024 г. една трета от всички случаи на използване на интелигентни градове ще бъдат базирани на 5G, а 75% от големите градове ще използват 5G за ключови услуги като изграждане на криминални центрове, работещи в реално време, връзка с V2I и „умни стадиони”.
10. До 2025 г. 25% от големите градове по света ще имат инсталирана свързана инфраструктура за превозни средства, използвайки или 5G, или DSRC.