Всички осъзнават, че нещо не е наред със смартфоните

И млади, и стари разбират, че всички сме прекалено залепени от своите смартфони
(снимка: CC0 Public Domain)

Много родители смятат, че техните деца са „твърде погълнати” от смартфоните. Младежите споделят това мнение. Но какво следва?

Всеки път, когато заведа сина си на тренировка, ставам свидетел на почти една и съща ситуация: в съблeкалнята децата „цъкат” игра на смартфон: един играе, а още неколцина са скупчени отгоре и са погълнати от играта до степен да не виждат нищо наоколо. Часът на тренировката настъпва, минават още няколко минути, децата цъкат.

Накрая треньорът влиза и ги пита защо още не са в залата. „Ей сега идвам”, вика играещият, без да откъсва поглед от екрана. След още 5 минути треньорът – изключително кротък и благонравен човек – идва отново и тихо, но категорично нарежда да влизат в залата. Една вечер едно от хлапетата излезе от тренировка по-рано и, докато се облича, ми сподели, че играе доста на своя смартфон. „Обаче това е много вредно за здравето”, въздъхна детето после.

Надпреварата за въоръжаването на младежите със смартфони върви с изненадващи темпове. Докато в Канада, например, децата получават първия си телефон в тийнейджърска възраст (и той е семпъл телефон с копчета), в България още от първи клас повечето деца са „захранени” с дигиталните джаджи с големия екран.

В този ред на мисли интересът ми беше привлечен от неотдавна публикуваните резултати от изследване на щатския институт Pew Research Center – естествено, сред американските деца – което показва, че „не само родителите смятат, че тийнейджърите са обезпокоително неразделни от своите телефони”. Самите деца осъзнават това.

Интервюирани са били 750 юноши в тийнейджърска възраст. 54% от тях казват, че „прекарват прекалено много време, погълнати от телефоните си”. От страна на родителите делът е малко по-голям: 65 процента от родителите казват подобно нещо за използването на устройства от децата. Значи младежите осъзнават, че нещо не е наред с тези смартфони?

Вики Райдаут, ръководител на изследователска фирма, която изучава взаимодействието на децата с медиите и технологиите, не е изненадана от резултатите на Pew. Казва, че това не е нещо характерно само за тийнейджърите. „Те се борят със същите предизвикателства, с които и [възрастните] се борят в контекста на технологична среда – която пък е проектирана да изсмуква възможно най-много от нашето време чрез дигиталните устройства”.

Да определим дадени навици, свързани със смартфоните, като типични за дадено поколение, би било основателно само в някои случаи. Един 12-годишен вероятно ще използва социалните медии по различен начин от един 42-годишен. Но има нещо общо, което обединява много собственици на телефони от най-различни поколения – и това са смесените чувства относно начина на боравене с тези джаджи. И млади, и стари разбират, че всички сме прекалено залепени от своите смартфони.

Господството на смартфона е „изяло” част от личното ни общуване у дома. И родителите, и тийнейджърите от проучването са споделили, че телефоните са обсебили ежедневните ни взаимодействия. 72% от родителите в проучването са казали, че техните тийнейджъри „понякога” или „често” биват разсейвани от телефоните си по време на разговор вкъщи. Приблизително половината от тийнейджърите казват абсолютно същото за своите родители. Плашещо, нали?

„Ако една майка казва на децата си да излязат навън и да играят, ако баща казва, че трябва да се концентрира върху работата през следващите половин час и да не го закачат – това са напълно разумни отговори на изискванията на живота на възрастните”, казва Ерика Кристакис в The Atlantic.

„Но това, което се случва днес, е нарастването на непредсказуемите „грижи”, управлявана от „бипканията” и нотификациите на смартфоните”. По думите й, това изглежда като да е най-лошият модел на „родителство” – родителят винаги присъства физически, като по този начин отнема свободата на детето, но всъщност емоционално почти го няма.

В последно време технологичните компании започнаха да рекламират средства, с които човек може да ограничи времето си пред смартфона – съответно родителите могат да ограничат времето на децата пред екрана. Това е парадокс, защото поставя технологичните компании в нелепо положение – от една страна се опитват да направят възможно най-пристрастяващите приложения и продукти, а от друга – да дават инструменти за ограничаване на ползването на тези продукти.

Специалистите са на мнение, че технологичните решения за ограничаване на времето пред екрана, създавани от компаниите, няма как да са достатъчни, ако липсва осъзнатост и най-вече добър пример. Това означава децата да осъзнават същността на проблема, а родителите да показват с поведението си какво е приемливо и какво – не.

Начинът, по който родителите взаимодействат с технологиите, оформя и начина, по който младежите ще взаимодействат с устройствата. „Децата забелязват, ако – да речем – родителите си оставят телефона настрана по време на вечеря, ако го слагат в друга стая, докато спят. Бидейки свидетели на тези навици, [децата] могат да осъзнаят, че и те могат да упражняват същия повече контрол върху своите устройства”, казва Райдаут.