Екипът на Института за технологични изследвания в Джорджия, ангажиран с ДНК проекта
(снимка: Branden Camp, Georgia Tech)
Светът се нуждае от нови носители за дългосрочно съхранение на данни. Те трябва да са много по-компактни, отколкото настоящите технологии могат да предложат. Една от обещаващите разработки в тази област е записът на данни въз основа на ДНК.
Идеята да се съхраняват данни под формата на кодиране на нуклеотиди по метода на образуване на ДНК нишки датира от 60-те години на миналия век. Първите успешни експерименти в тази област бяха проведени през 80-те години и до този момент учените успяха значително да увеличат скоростта на запис (кодирането) и плътността на съхранение на данни въз основа на ДНК.
Независимо от това, технологията все още не се е превърнала в инструмент за администраторите на центрове за съхранение на данни. Може ли нещо да доближи записа на база ДНК до пазара? Институтът за технологични изследвания в Джорджия (GTRI) вярва, че една нова инициатива с финансиране в размер на 25 милиона долара ще помогне за създаване на мащабируемо ДНК-базирано архивно хранилище в обозримо бъдеще.
Американската агенция за изследвания в сферата на разузнаването (IARPA) стартира програма MIST (Molecular Information Storage) и започва сътрудничество с института GTRI, компаниите Twist Bioscience и Roswell Biotechnologies, както и с Университета във Вашингтон и Microsoft, която отдавна работи по технологията за записа на данни с използване на ДНК.
Съвместният проект в рамките на MIST, наречен SMASH (Scalable Molecular Archival Software and Hardware), ще бъде насочен към разработване на платформа за синтез на ДНК на базата на силициеви (полупроводникови) решения. Платформата ще трябва да записва данните под формата на ДНК нишки и да позволи четенето им във вид на секвениране на ДНК. Бъдещата система за съхранение на данни ще има размер на десктоп устройство вместо огромна зала с дискови стелажи.
Учените твърдят, че екзабайт от данни може да се съхранява в размерите на кубче захар. При правилно съхранение, информацията, записана по метода на ДНК, може да остане невредима в продължение на хилядолетия, като се има предвид, че учените успешно са декриптирали ДНК на отдавна умрели животни и хора.
Успехът на проекта зависи от това дали учените ще съумеят да кодират и декодират стотици терабайти данни на ден при разходи, които са 100 пъти по-малки от разходите при запис на сегашните носители за съхранение. Разработчиците са убедени, че няма обещаваща алтернатива на ДНК записа на данни.