Писането на отворен код прави разработчиците щастливи

59% от разработчиците участват в проекти за софтуер с отворен код
(снимка: CC0 Public Domain)

Старшите мениджъри може да не знаят много за отворения код и това не е изненадващо. Не е и проблем. В общия случай те може да знаят, че това е някакъв вид софтуер, който е все по-интензивно използван от всеки бизнес – във всички области на индустрията. Също така евентуално знаят, че този софтуер се пише от разработчици на доброволни начала. Това, което сега трябва да знаят, е, че имат основания да насърчат своите служители да пишат софтуер с отворен код.

Наскоро SlashData анкетира над 16 000 разработчици, за да узнае какво ги вълнува, радва, мотивира, интересува. Изводът от събраните данни (може да изтеглите пълния доклад тук: Developer Economics: State of The Developer Nation 18th Edition) сочи, че… 59% от разработчиците участват в проекти за софтуер с отворен код. Защо го правят? Двете основни причини са: защото искат да подобряват уменията си за писане на софтуер и защото вярват в отворения код.

Ако мениджърите искат да помогнат на своите служители – софтуерни разработчици – да са щастливи и да харесват фирмата, в която работят, те следва да насърчат въпросните служители да пишат отворен код, съветва SlashData.

Въпреки че отвореният код е основен компонент от корпоративните изчислителни системи от поне две десетилетия, възрастовата група, която изглежда най-ангажирана с неговото развитие, е на хората под 24 години, според проучването. Повече от 33% от участниците в проекти с отворен код са под 24-годишна възраст.

Това не е странно, като се има предвид, че най-енергичните създатели на код са и най-младите, а от друга страна те са и най-мотивирани да се учат, да развиват уменията си, да усвояват нови техники и похвати.

Едновременно с разработването на проекти с отворен код хората от тази общност са и много склонни да участват във форуми и сайтове за задаване на въпроси и взаимопомощ при решаване на технически проблеми, както и в платформи за обмен на знания и добри практики. С други думи, младите сътрудници на проекти за отворен код имат нужда да допринасят както за създаването на кода, така и за натрупването на знание.

Проектът с отворен код трябва да бъде „забавно място, където хората чувстват, че учат нови неща, че допринасят за развитието, че биват оценени”, казва Берт Хюберт, основател на PowerDNS (доставчик на DNS софтуер с отворен код, услуги и поддръжка), цитиран от Tech Republic. Може би не е изненадващо, че това са същите неща, които разработчиците очакват и от своите работодатели. Ако приносът към отворения код е ценена част от очакванията на работното място, това е печеливша ситуация и за работодателя, и за неговите служители.

Но наистина ли е сериозно изискване работодателят да насърчава разработчиците си да участват в проекти с отворен код? Не. Просто това ги прави по-щастливи, което за работодателя означава, че ако насърчава приноса към проекти с отворен код, неговите служители ще са по-малко склонни да си търсят работа другаде, а ако не толерира „open source” заниманията, губи ценни точки, които биха го направили предпочитан работодател.

А как самият работодател да си намери мотивация да насърчава своите служители за подобно нещо? Почти всеки от нас има каузи, които подкрепя. За някого това са образованието и учителите, за другиго – учените и техните лаборатории. Всички каузи, които намираме за ценни, могат да бъдат подпомогнати и чрез софтуер. Ето тук могат да се срещнат интересите на мениджъра и неговите служители, които страстно желаят да се занимават с отворен код.

Мениджърът може да възприема практиката фирмата да подпомага конкретна кауза, например труда на учените. Това може да включва дарения на финансови средства за оборудване, предоставяне на материали или суровини в помощ на научни лаборатории, популяризиране на важни научни инициативи, и – защо не – писане на софтуер с отворен код в помощ на студентите, професорите и всички учени от дадената област.

Ситуацията е благоприятна за всички и всички ще са щастливи от подобна симбиоза.