Идеите, които са „технопрогресивни” за някои, са противоречиви за други
(снимка: CC0 Public Domain)
С напредването на биотехнологиите най-вероятно ще се променят и нашите идеи за това какво означава да си човек и що е красота. Инженерните творения много скоро ще формират представата ни за хубавото във външността на човека. В това е убеден фотографът Дейвид Винтинер, подготвил цяла изложба на хора с кибернетични „модификации” в тялото си.
Днес можем да променяме телата си по немислими по-рано начини, независимо дали става дума за имплантиране на микрочипове, поставяне на адаптивни протезни крайници или дори проектиране на изцяло нови сетива, отбелязва репортаж по темата на CNN. Така наречените трансхуманисти – хора, които се стремят да подобрят биологията чрез подобряване на телата си с помощта на технологии – вярват, че естественото ни състояние може да бъде усъвършенствано и да надхвърлим сегашните си възможности чрез науката.
Идеите, които са „технопрогресивни” за някои, са противоречиви за други. Но за фотографа Дейвид Винтинер, въпросът е в новото разбиране за красотата. „Красотата е в инженерните продукти”, казва Винтинер, който от години фотографира киборги и модифицирани тела за предстоящата си книга „Искам да повярвам – изследване на трансхуманизма”.
Създадена в сътрудничество с арт-директора и критик Джем Флетчър, книгата представя различни хора, които се идентифицират до известна степен като „трансхуманни” – включително мъж с бионични уши, който усеща промяна в атмосферното налягане, жена, която може да чувства земетресения от целия свят, и техници, които разработват лабораторни органи.
„Първата ни снимка беше с Андрей Владимиров – „направи си сам” мозъчен хакер, казва Винтинер. „Всеки път, когато снимахме някого, ние искахме препоръки от него и да ни запознава с други ключови хора в движението”. Така се ражда книгата за хората с технологичните „подобрения”.
Въпреки, че за мнозина тези виждания са твърде смущаващи, фотографът казва, че си струва да се замислим за тяхната привлекателност. „Ако ви се предостави шанс, как бихте проектирали собственото си тяло и какво бихте искали то да може?”.
Един от моделите на Винтинер, Джеймс Йънг, се обръща към биониката, след като губи ръката и крака си при инцидент през 2012 г. Йънг винаги се е интересувал от биотехнологиите и е особено привлечен от естетиката на научната фантастика. Визуализирането как тялото му може да бъде „преизградено” или дори да изпълнява ежедневните си задачи с помощта на най-новите технологии скоро става част от неговия процес на възстановяване.
Според 29-годишния Йънг, представените му от лекарите опции далеч не били обещаващи – стандартни стоманени „бионични” крайници със силиконови ръкави с цвят на плът. „Да видим какво предлага медицината днес е много огорчаващо преживяване”, казва той във видео-интервю пред фотографа. Убеден е, че ръката трябва да е нещо повече от парче сензорно оборудване.
Японският игрален гигант Konami се заема с изработката на бионични крайници за Йънг. Резултатът са ръка и крак, направени от сиви въглеродни влакна – естетически отчасти вдъхновени от „Metal Gear Solid” на Konami, една от любимите видеоигри на младежа, който по време на инцидента е бил на 22-годишна възраст.
Отвъд очакваните функции, роботизираната ръка на Йънг разполага с USB порт, екран, показващ неговата емисия в Twitter, и прибиращ се док, съдържащ дистанционно управляван дрон. Крайниците се контролират от сензори, които превръщат нервните импулси от гръбнака на Йънг във физически движения.
„Усъвършенстваната протеза дава възможност на Джеймс да промени представата на хората за своето увреждане”, казва Винтинер и добавя: „Когато за пръв път покажа на хората фотографиите, те биват шокирани и недоволни от идеите, съдържащи се вътре. Но ако се вгледат в идеите, те осъзнават, че са много прагматични”.
Йънг казва, че са били нужни няколко години, за да могат хората около него да оценят не само функциите на усъвършенстваните му бионични крайници, но и тяхната естетика. „Бионичните и електронните крайници се смятаха за страшни само заради това как изглеждат”, казва той. „Те съвпаднаха с идеята, че увреждането е грозно”.
Наред с това у него остава усещането, че има стигма около биониката: пациентите често получават ръкави от материал с цвят на плът, за да прикриват изкуствените си крайници.
Днес Йънг, Винтинер и редица съмишленици смятат, че биониката е част от новата човешка красота, която ще се приема за нормална – ако не сега, то не по-късно от 2050 г.
Възможностите, които биониката открива, са очарователни, смятат участниците в изложбата на фотографа. Бионичната ръка не може да почувства болка, а освен това може незабавно да бъде заменена, ако е нужно. Има различни способности да издържа на топлина и да не бъде изгаряна от слънце, добавя Йънг.
Докато Винтинер продължава да снима портретите на хора с импланти и бионика, той усеща, че много от неговите предубеждения са разтърсени. Процесът повдига сложен етичен въпрос: ако технологията може да промени човешката същност, може ли също да промени представата ни за това какво е красиво?
Влиянието на науката върху нашето разбиране за естетика се явява един от най-завладяващите аспекти на трансхуманизма. Това, което фотографът открива, обаче, е, че мнозина от движението на трансхуманистите все още възприемат съществуващите стандарти за красота като модел за „пост-човешко” съвършенство. Затова цял раздел в книгата на Флетчър и Винтинер е посветена на робота София – проектиран от учените Дейвид Хансън и Бен Гьорцел от Hanson Robotics. София е един от най-модерните хуманоидни роботи към днешна дата. Тя има външен вид, който до голяма степен е вдъхновен от истински жени, включително съпругата на Хансън и Одри Хепбърн, както и статуи на египетската кралица Нефертити.
Със светлите си лешникови очи, перфектно извитите вежди, дългите мигли, очертаните скули и пълничките устни, София осезаемо изглежда като „конвенционалната красива жена от кавказки тип”.
„Когато снимах Бен Гьорцел, той казваше как не отделя време да се занимава с това как изглежда – това просто не го интересуваше”, спомня си фотографът за фотосесията. Винтинер намира известна ирония: човек, който не се интересува от собствената си външност, проектира нашата ангажираност към красотата чрез изобретението на неговата компания.
„Опасявам се, че ако можем да проектираме хората без нито един от „недостатъците”, които се срещат в биологичния ни вид, нещата ще бъдат тласнати все повече и повече към ниво на съвършенство, което сега само можем да си представяме”, каза Винтинер.
„Вижте как пластичната хирургия промени нашето възприятие за красота за много кратко време. Ако трансхуманистите са прави, ние, като хора, ще можем да доживеем до няколкостотин години, а представата ни за красота на човека ще се промени драстично”.