Напредъкът в технологиите вероятно ще направи възможна пълноценната компютърна симулация на човешкия ум (снимка: CC0 Public Domain)
В ерата на технологичния прогрес се сблъскваме с концепции, които коренно променят разбирането ни за живота. Една от тях е идеята за „зареждане на ума” в компютър – концепция, която първоначално изглежда фантастична, но при внимателно разглеждане се разкриват възможности за нейната реализация.
Трансхуманизмът предвижда подобрения в технологията за сканиране на мозъка през следващите десетилетия, което ще направи възможно да се наблюдават взаимодействията на всеки неврон и да се симулира човешкият ум на компютър.
Но преди да навлезем в реалността на тази концепция, струва си да обърнем внимание на три основни въпроса, които тя поставя за разрешаване.
От 3D вериги до структурата на ума
Първият проблем е симулирането на сложната структура на мозъка. Невролозите работят активно върху триизмерни схеми на свързване на прости организми, но дори най-добрият – конектомът на ларвите на плодовата муха – има само 3000 неврона и 500 000 връзки.
Въпреки това, въз основа на успехите на инициативи като проекта за човешкия геном, можем оптимистично да предположим, че „зареждането на ума” може да стане реалност в живота на нашите потомци.
Копие или истински ум?
Въпросът е може ли дигиталната мозъчна симулация да създаде съзнателен ум като нашия? Важен аспект е връзката между ума и тялото. Повечето съвременни философи подкрепят идеята, че умът в крайна сметка е биологичен феномен – а именно, мозъкът.
Според структурния подход, сложната невронна структура на мозъка е отговорна за формирането на съзнанието. Ако бъде приложен на компютър, симулираният мозък точно ще възпроизведе структурата на нашия мозък, което – според привържениците на тази концепция – ще доведе до появата на съзнателен ум.
Нов живот или просто клонинг?
Дори и да приемем, че е възможно успешно зареждане на съзнанието в компютър, възниква въпросът за оцеляването на индивида. Ако след процеса на зареждане се запази и оригиналното биологично „аз”, възможно ли е съзнанието да се раздели на две личности – една в биологична форма и една в цифрова форма?
Според критиците на концепцията, не е възможно буквално да се разделим на два индивида едновременно и това е проблем. Тоест само един от тях ще бъде истинският „аз”.
Възниква важен въпрос: очевидно е, че ако биологичната форма продължава да съществува, тогава дигитализираната версия е просто нейно умствено копие ли? Но трябва ли изчезването на биологичната форма на нашето „аз” да издигне умствения клонинг до статуса на истинското ни „аз”? Този въпрос оставя неразрешени много аспекти и подчертава рисковете, свързани с технологията за зареждане на ума.
Теориите за изкуствено копие на ума все още не са категорично потвърдени, което изисква действително провеждане на пълноценен експеримент. Но въпреки фантастичния им характер, обсъждането на такива концепции ни насърчава да мислим за границите на човешката природа и възможностите на науката.