В глобален мащаб са инсталирани над 450 милиона тона фотоволтаични панели
(снимка: CC0 Public Domain)
Какво става с фотоволтаичните панели, когато остареят? Малко потребители се замислят над това, когато се сдобиват със соларна инсталация. Изследователите по света все по-често напомнят, че и за този проблем трябва да помислим, ако искаме да се справим с нарастващия обем електрически и електронни отпадъци овреме.
Като цяло соларните панели могат да се рециклират. Най-лесно това се случва при „класическите“ силициеви панели. Процесът се състои от няколко относително прости стъпки:
- премахване на алуминиевата рамка (100% материал за многократна употреба);
- отделяне на стъклото (95% за многократна употреба);
- термична обработка при 500 градуса по Целзий – това позволява изпаряване на малките пластмасови компоненти и по-лесно отделяне на клетките;
- изтриване на силициевите пластини и претопяването им в плочи за многократна употреба (85% за многократна употреба).
Едновременно с това изследователи от цял свят търсят начини да облекчат и автоматизират процесите на разглобяване и претопяване на материалите от фотоволтаиците. Проблемът в случая е, че макар да има технологии за преработка, налице са твърде малко съоръжения за прилагането им, собствениците на фотоволтаични инсталации и самите инсталатори не се интересуват активно от възможностите за преработка на старите панели, а има и нарастващ брой фотоволтаици от други технологии, чието рециклиране може да се окаже по-сложно.
За това какъв е мащабът на проблема свидетелства един щрих от пазара. Към началото на 2018 г. само в САЩ има 53GW соларен капацитет. Ако се приеме, че средният капацитет на един соларен модул е 250W, то общото тегло на фотоволтаиците ще е приблизително равно на 44,5 милиона тона.
В глобален мащаб към края на 2019 година фотоволтаичният капацитет надхвърля 580 гигавата. Това означава над 450 милиона тона фотоволтаични панели по света.
Какво става, ако панелът попадне на сметището?
Учени от Индийския технологичен институт (IIT) в Ню Делхи наскоро се насочиха към въпросите на рециклирането на фотоволтаика в нови изследвания, разглеждащи потенциала на PV модулите да освобождават опасни субстанции при попадането си на сметищата – на открито.
Групата учени е установила, че за период от една година излъчването на материали като олово, кадмий и други метали от соларните панели е минимално. Това обаче не бива да се възприема като знак, че изхвърлянето на фотоволтаици в депото е безопасно за околната среда. Необходима е много повече работа, за да се проучи поведението на модулите при редица реалистични сценарии за обезвреждане, казват изследователите.
Къде отиват старите панели
Друго проучване на същата група от IIT е потърсило – сред инсталатори и производители на соларни панели – отговор на въпроса какво се случва с модулите от остарелите и демонтирани инсталации. Проучването е установило, че 80% от анкетираните не разполагат с информация относно това къде са приключили живота си модулите, които са инсталирали.
76% от доставчиците не са рециклирали или използвали повторно отпадъчни материали при производството на своите PV модули. От анкетираните обаче 84% са заявили, че биха се интересували от участие в субсидирана програма за рециклиране.
Изводът на изследователите е, че са нужни стимули за развитието на система, която насърчава събирането и рециклирането на фотоволтаичните елементи.
Не се и съмнявам, че това ще каже рубладжията за когото всяка грижа за природата е тежък удар. Нищо повече не може да каже, но от избилата пяна само това ….
Фофу, болен си приятелю. Много болен.
И между другото говорейки за природа. Таза дума с неясно далечен произход носи едно дълбоко послание.
при рода , т.е. при родата или роднините.
Сещайте се когато я произнасяте.
И я пазете, защото ракия и салата по другите планети няма – дето вика един комшия на село.
И го продават в туби от по 1 галон (3,78 литра). Упс.
Ами значи има разлика в какви разфасовки го продават и каква е вместимоста на системата. Упс. Дори не се иска да си инженер …
При тях галон е класически производстен модел за туби. Дори за тубите за питейна вода в магазина. И също какъв е този антифриз G-48 сравнен по токсичност с автомобилния. Ама нямам време в момента да ровя.
Филтрирането на маслата може да се прави от всяка производствена линия
“може” …. е пак навлязохме в научно популярната сфера. Абсолютно същото важи и за следващото …
Горенето става в големите заводи …
Например къде има такъв завод ??
Другите няколко пасажа ги знаем. Чупят се тия пусти фотоволтаици и замърсяват та се пушек вдига. Хич не гледайте петролната индустрия с трилионите тонове изгорели бензини и изхвърлени масла и антифризи. Единстеният замърсител са фотоволтаиците.
И ядрените мощности не гледайте които ако нещо стане в Бг промерно ще заличат минимум една четвърт от територията. За руската територия 30-40 км радиус е нищо, но за нас е. А между другото руснаците много обичат да изнасят тези технологии. Въпреки, че могат да си ги пострят при тях си и да станат атомен енергиен център и да изнасят ток. Ама не щет, защо ли ?
За вятърни мелници аз не съм говорил.
А за ЦРУ, е по-добре ЦРУ или НСА с мисъл за природата отколкото ГРУ да мислат само за усавършенстване на веонния потенциал и как да пробутаме ня някой друг ядрените мощности и ние отстрани да печелим и да си ни е чисто.
Кога си виждал последно някаква инициатива или нещо реално предприето в насока природа от там ??
Ех, веднага ще излезе големият фъфлещ инжИнер!
Преди 13 години си купих чисто ново VW и все още не съм го сменял, най-вече защото предпочитам най-малкото хибрид, ако не успея да събера за приличен електромобил.
Дори не съм сигурен защо намеси ДВГ в статия за енергоизточниците, доста неадекватно от твоя страна 😀
Но, щом държиш, ето малко информация, която се намира доста лесно в нета:
Тесла ползват определен тип охладител/антифриз G-48, който трябва на 4 години да се сменя. И го продават в туби от по 1 галон (3,78 литра). Упс.
Повечето коли ползват 4-5 литра антифриз, значи 1,06 до 1,32 пъти повече от Тесла. Та, в пъти повече било, казваш? Упс.
Филтрирането на маслата може да се прави от всяка производствена линия за масла – нещо, което е доста добре описано в различни статии в нета. И дори не е свързано с кой знае какви допълнителни инвестиции.
Причината да не се рециклира толкова много е, че на индустриите им е по-изгодно да изгарят отработените масла.
Горенето става в големите заводи, които се възползват от всякакви енергийни източници, включително автомобилни гуми (и електромобилите имат такива) и боклуци от всякакъв тип.
Едни от най-големите консуматори на такива “горива” в Европа са немските индустрии.
Засега фотоволтаиците са най-големия проблем и е абсолютна лъжа, че няма излезли от употреба панели – има, и то много – от първите фотоволтаични паркове от преди 10 години. Не малко фотоволтаици се и чупят.
Всъщност, цялата тая статия е пожелателна с твърденията си колко голяма част може да се рециклира. В момента се рециклира 0%
Практиката, че само 2% от събраната пластмаса се рециклира ефективно. Повтарям – от събраната за рециклиране пластмаса, не от общата изхвърлена. Същото ще стане и с фотоволтаиците.
С вятърните мелници, пардон, ветрогенераторите, ситуацията е още по-тежка – витлата на генераторите са под сериозен стрес и частиците във въздуха бавно и славно ги разрушават, като за 2-3 години повреждат фронта на витлата съществено, което нарушава въздухозахващането и оттам ефективността пада значително – в нета има доста информация, включително и филмчета в тубата, показващи пораженията.
От друга страна, Тесла можеш да си зареждаш и от ВЕЦ, и от ТЕЦ, и от АЕЦ.
Относно Газпром – мисля, че любимите ти европейци, са далеч по-заинтересовани от нас. Защото безумните им ВЕИ са с нестабилен добив, зависещ съществено от времето. А някой трябва да компенсира, за да има някаква стабилност енергийната мрежа.
Намесването на Росатом май е доста жалък опит да изкарваш всеки, който не е съгласен с теб, руски агент.
Много поздрави на ЦРУ да предадеш, номерата им вечно обвиняват другите в своите собствени грехове отдавна ги знаем.
Маслата от ДВГ:
1. се изгарят при висока температура без да замърсяват
Първата половина е вярна, но след това … маслата са много по-тежка и много по-замърсяваща фракция от дизела, без да броим всички метали от микроизносванията, които те съдържат.
И все пак освен печките които сервизите ползват, къде другате си видял въпросното изгаряне.
2. да бъдат дестилирани в дизелово гориво
3. да се преизползват (рециклират) многократно, неограничен брой пъти.
И двете са само пожелателни забавни истории, които вървят из научно популярните списания от последните 50-100 год. Има комерсиални линии за рециклиране, но тя е нищо в общият обем, по-малко от процент. Като цяло е за супер обичащите промоции и тънки цени. Защото просто никой не иска да купува рециклирано масло.
Антифризът не се “сменя”, а само се долива, ако инсталацията изпуска.
Провери пак. Някой ама много лошо те е излъгал. Както казах има изисквания от производителите на двигатели и примерно аз като си купувах чисто нова Хонда преди 15 год. , за да ми се признава гаранцията трябваше да сменям и атифриза.
И също в живота на почти всеки автомобил се случва поне веднъж да спука маркуч или радиатор или водна помпа и да изтече всичкият антифриз или заради някакъв ремонт да го източат. Както и много от водачите получават препоръки за поне веднъж на пет год, което те правят в краен случай на десет. Което казах.
Доливането за което казваш, само добава допълнителнии количества, към това което казах.
Електромобилите може също да използват антифриз, но там количествата са в пъти по-малки и няма необходимост от пероиодична смяна, защото няма натоварването както е в ДВГ – т.е. да охлажда двигател които развива над 1700 градуса външна на цилиндрите темепература. В самият цилиндър достига до 2400.
…………………
Другото го знаем – единстената алтернатива е РосАтом и РосГаз.
Последното “Дано” е все пак да покажем доброжелателност, т.е. не сме само …, а сме наистина загрижени за природата и хората. Класика.
Маслата от ДВГ:
1. се изгарят при висока температура без да замърсяват
2. да бъдат дестилирани в дизелово гориво
3. да се преизползват (рециклират) многократно, неограничен брой пъти.
Антифризът не се “сменя”, а само се долива, ако инсталацията изпуска.
Противно на очакванията на много хора, електромобилите също използват антифриз в охладителната система на инвертора и батериите, както и климатика.
Колите на газ са най-чистият транспорт на този етап.
До появата на качествено нов тип батерии, електромобилите ще останат “чисти” само на думи.
ВЕИ са смешна и жалка картина – скъпи съоражения с нисък, нестабилен и непредсказуем добив на електроенергия. И винаги ще си останат такива.
Единствено АЕЦ в настоящия момент може да осигури евтина, сигурна и чиста енергия. Да, дори като вземем предвид всички 70+ инциденти в световен мащаб.
Дано скоро успеят с ITER. Термоядреният синтез ще премахне нуждата от и рисковете на АЕЦ, като същевременно ще увеличи и произвежданата енергия хилядократно, премахвайки нуждата от всякакви други енергоизточници.
Сетих се и за антифризите които в чистият си вид са чиста отрова за човек. Някой знае ли каква е там ситуяцията ??
И въпросът ми е И към г-н Димитър Иванов и пр. като него дето обикалят форумите и ни казват колко мръсни били тия ПР-та и производството на батерии и пр. и че трябва да си караме на бензин, нафта и атомна енергетика. И не за друго, а защото РосГаз и РосАтом имат нужда от постоянни проходи милите.
Та какво ли би коментирал до тук г-н Иванов, за маслата и антифризите от ДВГ-тата. Защото по груба сметка 800-те хиляди автомобила само за София, ако приемем, че за времето си на живот ще сменят поне два пъти антофриза и ако това са 4 литра (което е пределният минимум, за малолитражките) идва, че за перод от 15-20 год се изхвърлят 6 милиона и 400 хиляди литра антифриз.
И пак това е пределен минимум. Не включвам пак товарният и градският превоз, не включвам и това, че производителите на двигатели препоръчвт смяната на антифриз да е на 3 год. защото старият антифриз ставал корозивен и разяждал компонентите през които минава, като двигателя, парно и пр.. Което означава за тези които го спазват, че за 15 год. ще сменят не два, а пет пъти.
Какво е установило по този въпрос проучането г-н Иванов ? Там какви са процентите. Защото това са технологии от последните 100 год и тези цифри макар и нарастващи не са от вчера.
Рециклирането в България все още е слабо разпространено, а в България има доста слънчеви часове, особено в Южна България. Вятърът не е фактор, както и водната енергия. Фотоволтаиците имат потенциал за къщите в комбинация с UPS-и. Наистина трябва да има програма за рециклиране на фотоволтаици.
И понеже се сетих още нещо – еколозите са на същото място например, където никой не знае къде отиват отработените масла на автомобилните двигатели. Дори няма да говорим за трансмисионните.
Един двигател средно на 5 хил км ще отработи 5 литра масло. Да – има доста двигатели с по 4 литра, но много са над 5, а и много горят масло малко или повече (което пак отива в атмосферата). И да. ще говорим само за минерални масла, че понеже са по-евтинки и са купувани повече, за синтетичните – знам, изкарват повече. За София още преди 4-5 год бях чел статистика, че са повече от 800 хиляди автомобила.
Нека да им дадем по една смяна на година. Ако нещо не греша, това прави 4 милиона литра масло.
Някой знае ли къде отиват ??? Колко процента знаят ??? Аз не знам. Сега като го смятам … усещането малко ми идва в нанагорно. За щатите знам, че има печки и зимата се греят с отработеното масло от клиентите.
Това разпределено примерно във варели от по 200 литра са 20 хиляди варела. На село имаме такъв варел, ако се сетя ще видя какъв диаметър има и съответно каква площ покриват 20 хиляди.
А цифрите са сигурно два пъти повече, защото не смятаме таксита, служебни, ванове, товарни, тежко товарни, градски транспорт ….
В предвид относително наксорошното масово навлизане на ПВ-тата и съответно времето им на живот се предполага, че няма големи количества за рециклиране.
Къде са еколозите с всички настоявания за зелена енергия и ред и рециклиране, като:
Проучването е установило, че 80% от анкетираните не разполагат с информация относно това къде са приключили живота си модулите, които са инсталирали.