Мрежовата сигурност е защитата, която държи злонамерените хора далеч от чувствителните ни данни
(снимка: CC0 Public Domain)
Ако данните са кръвта на бизнеса, то неговата мрежа е кръвоносната система, благодарение на която той съществува и работи. За да се защитим от кибератаки и да спасим бизнеса си от загуби, имаме нужда от ефективна, стабилна рамка за мрежова сигурност и видимост на мрежата.
Какво представлява мрежовата сигурност?
Мрежовата сигурност е термин, който описва инструментите за сигурност, тактиките и политиките, предназначени за наблюдение, предотвратяване и реагиране на неразрешено проникване в мрежата, като същевременно защитават цифровите активи, включително мрежовия трафик. Мрежовата сигурност включва хардуерни и софтуерни технологии за справяне с целия спектър потенциални заплахи, насочени към мрежата.
С други думи, мрежовата сигурност е защитата, която използваме, за да държим злонамерените хора далеч от чувствителните си данни. В рамките на тази дефиниция има три ключови фокусни области, които трябва да служат като основа на всяка стратегия за мрежова сигурност: защита, откриване и реакция.
Защитата предполага предотвратяване на злонамерено проникване в мрежата. Откриването се отнася до ресурсите, които ни позволяват да анализираме мрежовия трафик и бързо да идентифицираме съмнително поведение, преди да се е появила щета. Реагирането касае способността да действаме адекватно на идентифицираните заплахи – да се справим с тях възможно най-бързо.
Колко е важна мрежовата сигурност
Устройствата, инструментите и политиките за мрежова сигурност съществуват, за да помогнат на всяка организация да защити не само чувствителната си информация, но и цялостната си дейност, репутацията си и дори съществуването си. Това са два ключови параметъра за опазване – способността за работа и репутацията.
Компаниите, които стават жертва на кибератаки, често биват осакатени „отвътре навън“. Те се оказват неспособни да предоставят услугите и продуктите си на своите клиенти. Затова всъщност мрежите играят ключова роля във вътрешните фирмени процеси. Засягането на оперативната работа може да бъде толкова сериозно, че да коства съществуването на фирмата.
Не по-малко пагубно е съсипването на репутацията. Доброто име може да бъде унищожено, ако се случи пробив в мрежата и клиентите се отдръпнат.
Според някои проучвания, 66 процента от малките и средни предприятия биха прекратили дейност, ако претърпят увреждане или изтичане на данните, с които боравят. И дори големи, утвърдени предприятия може да се окажат неспособни да възстановят дейността си.
Инструменти и техники за мрежова сигурност
Всеки ден фирмените мрежи са изправени пред заплахи от всякакви форми и размери и следователно трябва да са готови да се бранят, да идентифицират заплахите и да реагират на широк спектър възможни атаки. Истината е, че днес няма хакери, които се стремят да хакват за чест и слава – злонамерените акции са добре финансирани, добре организирани и ясно насочени към определени организации по конкретни причини. Затова стратегията за мрежова сигурност трябва да да е „безпощадна“.
Ето кои инструменти и техники за киберсигурност следва да се съчетаят, за да помогнат за защитата на мрежата:
Контрол на достъпа: Ако организаторите на атаката не могат да влязат в дадена мрежа, размерът на щетите, които ще могат да нанесат, ще бъде изключително ограничен. Предотвратяването на неоторизиран достъп е важно, но не бива да се забравя, че дори оправомощени потребители могат да се окажат потенциални заплахи. Контролът на достъпа позволява на мениджърите да увеличат защитата на мрежата си, като ограничат достъпа на потребителите само до тези части от мрежата и тези ресурси, които директно се отнасят до отговорностите им в работата.
Софтуер против зловреден код: Зловредният софтуер под формата на вируси, троянски коне, червеи, кейлогъри, шпионски софтуер и т.н. са предназначени за разпространение чрез компютърни системи и заразяване на мрежи. Инструментите против зловреден код са вид софтуер за мрежова защита, предназначен да идентифицира опасни програми и да предотвратява разпространението им. Тези системи могат да помогнат за справяне с инфекции със злонамерен софтуер, като минимизират щетите по мрежата.
Откриване на аномалии: Може да бъде трудно да се идентифицират аномалии в мрежата без базово разбиране за това как тя следва да работи. Механизмите за откриване на аномалии в мрежата (известни още като ADE) позволяват да се анализира всичко, което се случва в мрежата, така че когато възникнат пробиви, администраторите да бъдат предупредени достатъчно бързо, за да могат да реагират.
Виртуална частна мрежа (VPN): виртуалната частна режа е технология, която се използват за комуникацията между защитени мрежи и защитено крайно устройство – например между служебен компютър, който се намира в дома на служител, и корпоративната мрежа. VPN системите за отдалечен достъп обикновено използват протоколи като IPsec или SSL за удостоверяване, създавайки криптирана линия за блокиране на подслушване от други страни. Инструменти за сигурност като VPN се считат за основни при защитата на мрежите.
Сигурност на приложенията: За много нападатели приложенията са слабост, която може да бъде използвана. Средствата за защита на приложенията помагат да се установят параметри за сигурност за всички приложения, които могат да имат отношение към мрежовата сигурност.
Предотвратяване на загуба на данни (DLP): Често най-слабото звено в мрежовата сигурност е човешкият елемент. DLP технологиите и политиките помагат да се защитят персоналът и другите потребители от злоупотреба и евентуално компрометиране на чувствителни данни или допускането на излизането ѝ извън мрежата.
Сигурност на електронната поща: Тя бива фокусирана върху намаляването на заплахите за сигурността, които произлизат от човека. Чрез фишинг стратегии нападателите убеждават получателите на имейли доброволно да да споделят чувствителна информация от своя настолен компютър или мобилно устройство или доброволно да изтеглят злонамерен софтуер и да го пуснат в целевата мрежа. Защитата на е-пощата помага да се идентифицират опасните съобщения. Това може да е достатъчно за блокирането на атаките и за предотвратяване на изтичането на жизненоважни данни.
Защита на крайната точка: Бизнес-светът все повече предпочита концепцията „носи си собствено устройство“. Концепцията, известна още като „BYOD“, води дотам, че става почти невъзможно разграничението между персонални и бизнес-компютри. За съжаление нерядко личните устройства стават мишени, особено когато потребителите разчитат на тях за достъп до бизнес мрежи. Защитата на крайната точка добавя „бариера“ между потребителските устройства и бизнес-мрежите.
Защитни стени: те функционират подобно на порти, които могат да се използват за охрана на границите между мрежата и интернет. Защитните стени се използват за управление на мрежовия трафик, позволявайки преминаването на „разрешен“ трафик, но блокирайки достъпа до неоторизиран трафик.
Системи за предотвратяване на проникване: Системите за предотвратяване на проникване (наричани още откриване на прониквания) непрекъснато сканират и анализират мрежовия трафик, така че различните видове атаки могат да бъдат разпознати и да се реагира бързо. Тези системи често поддържат база данни с известни методи за атака, за да могат незабавно да разпознават нередностите.
Мрежова сегментация: Има много видове мрежов трафик, всеки от които е свързан с различни рискове за сигурността. Мрежовото сегментиране позволява да се осигури точният достъп до правилния трафик, като същевременно се ограничава трафикът от подозрителни източници.