Автономните коли ще имат нужда от „дистанционно управление“

Всяка автономна кола ще се нуждае от дистанционна намеса поне веднъж на 20 000 км
(снимка: CC0 Public Domain)

Самоуправляемите превозни средства на бъдещето ще изискват от време на време дистанционна човешка намеса – в случай, че нещо в машинарията на превозното средство се повреди. По груби оценки, всяко автоматизирано превозно средство ще се нуждае от дистанционна операторска помощ приблизително веднъж на всеки 20 000 километра. Производителите на подобен вид возила трябва още отсега да предвидят как ще се осъществява отдалечената човешка намеса. За това предупредиха изследователи в нова статия, публикувана от Royal Holloway и TRL.

Изследователите призовават индустрията на автономните превозни средства да актуализира сегашната си концепция за автоматизираните коли, за да включи ролята на човешки оператор от отдалечено място. Дистанционният оператор може да окаже помощ на пътниците в колата или дори да управлява дистанционно ситуацията в превозното средство и да определи следващите действия на возилото.

В по-екстремни случаи може да се наложи операторът дори да поеме изцяло управлението – дистанционно – и да закара превозното средство по безопасен начин до определено място, отбелязва Techxplore. Най-важното е, че е нужно да бъдат въведени регламенти и протоколи за безопасност. Самите оператори трябва да бъдат много добре обучени за подобно дистанционно управление, за оборудването и технологиите, които са от съществено значение за поведението на колата.

Съществуват значителни разлики между осъзнаването на заобикалящата среда в нормална среда на шофиране и поемането на временен контрол върху превозно средство от отдалечено място. Експертите подчертават спешната необходимост от провеждането на изследвания на уникалните предизвикателства, с които ще се сблъскат отдалечените оператори, когато се опитват да добият представа за обкръжаващата среда около превозно средство, движещо се на произволно място от света, на което те трябва да помогнат.

Статията, публикувана в „Cognitive Research: Principles and Implications“, твърди, че когато става дума за физически отдалечена обстановка, може да се окаже от полза „шофирането“ на отдалечения оператор да се направи възможно най-реалистично, като се използват модерни технологии от типа на добавена реалност и виртуална реалност. Така евентуално ще се подобри тяхното усещане за реално присъствие в превозното средство.

„Ако възникне проблем в автоматизирано превозно средство, което му пречи да се придвижва самостоятелно до местоназначението си, може да се наложи да се намеси човешки оператор – изцяло дистанционно,“ отбелязва Клеър Муцешиш, специалист от Отдела по психология в Роял Холоуей. „Ние твърдим, че разбирането на производителите на автономни превозни средства трябва да се разшири, за да включи ролята на отдалечения оператор, който ще се намесва от отделно място”.

„Нашето изследване проучва какво ниво на информираност би било достатъчно за безопасното дистанционно управление на превозното средство, колко време е необходимо за изграждане на това ниво на осведоменост и дали ситуационната информираност би била подобрена чрез предоставяне на допълнителна информация“, пояснява Холоуей.

„Работата в TRL ясно показа, че обещанието за автоматизирани превозни средства ще бъде реализирано само ако имаме цялостно разбиране за системата. Технологията сама по себе си не дава отговор. Нашият проект запълва една важна празнина в сегашното ни разбиране за автономните превозни средства – тази за нуждите на отдалечените оператори“, казва д-р Шон Хелман, главен учен в TRL и съавтор на доклада.

Ролята на дистанционните оператори за функционирането на автономните превозни средства ще е пряко свързана с безопасността, затова е важно да не бъде подценявана, предупреждава и Камила Фаулър, ръководител по автоматизацията в TRL.