Озонаторите: бизнес в мътните води на Ковид-19

Производители и търговци на озонови устройства са склонни да използват подвеждащи термини, за да опишат озона, докато специалистите предупреждават за рисковете
(снимка: CC0 Public Domain)

С напредването на пандемията от всички страни ни заливат оферти за дезинфектанти, противовирусни спрейове за нос, UV лампи и озонатори за помещенията, които обитаваме. За опасностите от UV лампите се разбра от скандален случай в училищна класна стая, от която децата си тръгнаха с изгаряния. За опасностите от озонаторите обаче не се говори активно. Никое от многобройните ведомства у нас няма ясна препоръка как потребителите да боравят безопасно с подобни уреди и да се предпазят от потенциалните вреди.

„Озонаторът е ефективен уред за пречистване на въздуха и дезинфекция в помещенията в дома или офиса. Генериращ до 200mg озон на час, той е чудесно решение за банята, хола или която и да е друга стая” – приблизително така звучи част от описанието на много от продаваните у нас уреди за озониране на въздуха. В сайтовете за продажба на електроника озонаторите се предлагат като лесно и достъпно решение за избиване на вирусите в закритите пространства, които обитаваме.

Но някои може би ще си спомнят, че още в училище са ни учили, че озонът не бива да се вдишва, защото е опасен. Да, озоновият слой предпазва планетата ни от опасните UV лъчения, но това се случва на височина около 32 км в небето. Тук долу, на земята, озонът не е добре дошъл за здравето.

Американската агенция по околната среда EPA е разработила и публикувала на сайта си пространен документ относно озонаторите и вредите от озона в интериора. Ето какво е записано там:

„При вдишване озонът може да увреди белите дробове. Относително ниските количества могат да причинят болка в гърдите, кашлица, задух и дразнене в гърлото. Озонът може и да влоши хроничните респираторни заболявания като астма и да наруши способността на организма да се бори с респираторните инфекции”.

И още: „Хората се различават значително по своята чувствителност към озона. Здравите хора, както и тези с дихателни затруднения, могат да изпитат проблеми с дишането, когато са изложени на озон. Спортните упражнения по време на излагане на озон водят до вдишване на по-голямо количество озон и увеличават риска от вредни ефекти върху дишането. Възстановяването от вредните ефекти е възможно след краткотрайно излагане на ниски нива на озон, но при по-високи концентрации или по-продължително излагане на озон ефектите върху здравето могат да станат по-вредни и възстановяването да е по-малко сигурно”.

Пак според същия документ, производителите и търговците на озонови устройства са склонни да използват подвеждащи термини, за да опишат озона. Термини като „енергизиращ кислород” или „чист въздух” предполагат, че озонът е здравословен вид кислород. Озонът обаче е токсичен газ със значително по-различни химични и токсикологични свойства от кислорода.

Знаят ли потребителите за вредата от озона?

Някои потребители са наясно с вредните ефекти от вдишването на озона, други – отчасти, трети пък приемат, че озонът е полезен. Малцина правят разлика между използването на озонирана вода и озона като газ. Всеки изхожда от собствения си опит.

„Имам такъв уред у дома. Когато работи, мирише на светкавици”, казва Евгения Апостолова, психолог в детска градина. „Беше [купен] за баща ми. Пускала съм го за малко, мислейки, че е полезно. Добре че ми липсва постоянство, та не съм си навредила”.

Апостолова казва, че възходът на пандемията е поставил голямо предизвикателство за работата ѝ в детската градина – играчките на децата трябва постоянно да се дезинфекцират, съответно се ползват само такива, които могат да се мият със сапун и дезинфектант. Въпреки това жената не подкрепя използването на озонатори и подобни уреди в помещенията, обитавани от децата.

„Имам апарат за озониране на течности. В течността се потапя нещо, подобно на камъче, свързано към маркуч, и озонира водата. Може да озонира и въздух, разбира се”, казва Юлита Петрова, художничка и собственик на арт-магазин. „Преди доста години се бях зачела по темата…, ами в западния свят си е доста популярна озонотерапията”.

Петрова казва, че рядко е ползвала устройството. Има спомен, че веднъж то е имало „поразителен” ефект: „Беше ми се възпалило окото, доста дни беше зле и ми хрумна да го промия с озонирана вода. Е, мина ми за около час!”. Петрова смята, че при това положение озонирането на въздуха едва ли може да е много опасно, освен ако не се постигне много висока концентрация.

Потребителите винаги трябва да подхождат към устройства като домашните озонатори с мисълта, че озонът се използва като индустриална отрова за обеззаразяване
(снимка: CC0 Public Domain)

„Имам озонатор за озониране на една стая, за озониране на вода или дезинфекция на малко на брой продукти. Става. Говорим за малки озонатори за въздух и вода”, казва Иван Костов, създател и собственик на сайта „Здравница”. „Сутрин го пускам в стаята, докато съм за кафе, след това за 4-5 минути озонирам чаша вода. Водата може да се пие 1-3 пъти дневно. Какво забелязах: при раздразнена кожа на лицето миенето с озонирана вода действа много успокояващо”.

Иван казва, че избягва да стои в стаята, когато пуска озонатора, макар че уредът може да работи и при човешко присъствие – „но е добре [човекът] да не е много близо до него, да е в другия край на стаята, примерно, на около 1-2 метра. Усеща се, когато предозира – дразни, пари на гърлото, очите”.

Гласът на инженера: опасно е

„Озонът е нестабилно химическо вещество и е много силен окислител. Той е биологично силно активен и опасен. Използва се като средство за прочистване на кораби, транспортни контейнери и промишлени инсталации от бактерии, гъбички, насекоми и гризачи”, обяснява сред тясна група специалисти Пламен Миневски, инженер.

„В по-голяма концентрация е отровен за хората. Особено опасен е за деца, предразположени към астма и други дихателните заболявания. Засяга дихателната и сърдечно-съдовата система, като продължителното излагане на озон предизвика промени в процеса на фагоцитоза, увеличава нивата на цитокини, което влошава състоянието на астма. Нервната система също понася тежки поражения от излагане на озон”, споделя той.

За домашните озонатори Миневски казва, че не е запознат с конкретни характеристики, но винаги потребителите трябва да подхождат към подобен род вещи с мисълта, че озонът се използва като индустриална отрова за обеззаразяване.

„В нашата работа озонът е отпаден продукт от работата на високочестотни генератори. Той се изхвърля в атмосферата, за да се разпадне по-бързо. Озон се генерира при наличие на електричество под високо напрежение. Наличието му е известно, но самото присъствие на хора до такава апаратура е нежелано (никой не стои до работещия трансформатор в квартала), затова и мерките са основно да не се допуска присъствие на хората. За мен домашна употреба, особено с идея за лечебно действие,  е със съмнителна стойност”, предупреждава специалистът.

Миневски не намира данни за здравно приложение на озонатори за домашни условия. „Има такива уреди, но в основните характеристики се говори за дезинфекция. Не мисля, че идеята за домашен генератор на хлор ще се приеме добре, нищо, че постоянно ползваме препарати с хипохлорид за дезинфекция. Но никой не се лекува с хлор, който има близко с озона действие. Мнението ми е, че хората трябва се дистанцират от модерното звучене на нещо уж ново, докато няма сертифицира продукт, който е доказано поне безопасен, може и полезен”.

Какво казват медиците?

„[Имам] въпрос към физиците и химиците сред вас. Аз като медик знам, че озонът е токсичен и дори в ниски концентрации води до хронични болести на сърцето и белите дробове. За съжаление това много хора не го знаят и продължават да купуват озонатори и силни йонизатори, които образуват озон. Но тук става дума за разлагане на озона до три отрицателни кислородни йона? Ако е толкова прекрасно, всички ние да си го купим?”. Този въпрос отправи към колегите си медици преподавателка по патоанатомия, пожелала анонимност.

„Разбира се че [озонът] е вреден за вдишване, той спада към един от газовете компоненти на индустриалния смог; вдишван периодично, би могъл да доведе до сериозни белодробни усложнения в 90% от случаите и дори до смърт в 5% от случаите – всичко зависи от вдишаното чисто количество озон”, обяснява проф. Любомир Трайков, преподавател в Медицински университет – София.

„Това е и причината озонатори, UV-лампи, короново-разрядни озонатори да се използват в часове, когато в помещенията няма хора”, казва професорът. Обикновено, според него, управлението се реализира с релета за време. Релетата  включват озонаторите в безопасен времеви интервал, предимно през нощта.

„Тук трябва да добавя едно допълнение за ролята на озонаторите като унищожители на микроорганизми, бактерии и вируси: с помощта на озонаторите се извършва стерилизация на помещения, книги и повърхности, които не трябва да се мокрят – или иначе казано, суха стерилизация (сухата стерилизация е известна отдавна в хранително-вкусовата промишленост). Mного хранителни продукти преминават такава стерилизация, преди да излязат на пазара. В клиничната практика също така от години се използват UV-лампи за озониране и стерилизиране на операционните зали”, уточнява проф. Трайков.

Озонатори от медицински клас

Казаното от професор Трайков подсказва, че има озонатори „от медицински клас”, които се използват за дезинфекция на болници и други обществени пространства. В зависимост от дизайна не е невъзможно такива машини да имат сензор за измерване на концентрацията на озона в околния въздух и да спират работа при достигане на определена концентрация.

„Предлаганите озонатори в момента по интернет и в мрежата от магазини имат за цел стерилизация на помещения в различни размери, като мощността на предлаганите озонатори трябва да съответства на обема на помещението и за това се различават професионални – които могат да озонират помещения, например зали за 150 човека – и такива, които могат да озонират единични помещения до 60 м3”, пояснява проф. Трайков.

Професионални озонатори се използват в промишлеността и медицината
(снимка: CC0 Public Domain)

Лабораториите в Медицинския университет, например, са оборудвани с озонатори от среден клас за озониране на помещения до 30 кв.м. и те работят чрез реле за време от 22:00 до 6:00 ч. – напълно достатъчно за дезинфекцията на тези помещения.

Мерки за безопасност

Ако озонът е потенциално опасен и повечето устройства за домашна употреба се използват от хора без необходимите познания, то как се гарантира безопасността на потребителите?

Няма стандарти, които да дефинират работата на устройствата за генериране на озон, поясниха от Института по стандартизация. Регулирането на озонаторите не попада и в правомощията на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, съобщиха от пресцентъра на агенцията.

Може би надзор над озонаторите осъществява Националният център по обществено здраве и анализи? „Няма такъв режим в България. Но НЦОЗА прави изпитвания по поръчка на клиенти за ефекта на Бактерицидните лампи”, поясни доц. инж. Теодор Панев, главен секретар на НЦОЗА. По думите му, за да бъдат допуснати на пазара у нас подобни устройства, трябва „да има ефект от действието им, т.е. да обвиват микроорганизми при лабораторните изпитвания”.

По отношение на нуждата от ясно предупреждение към потребителите, че озонът е опасен за вдишване, доц. Панев казва, че „има нормативна база за Пределно допустимите стойности на токсични вещества във въздуха на работната среда”.

Според проф. Трайков, редно е институция като НЦОЗА да публикува становище относно озонаторите и тяхната безопасност – така, както е направила американската Агенция за околната среда. „Агенцията EPA е аналог в Съединените щати на НЦОЗА за България и, според мен, е необходимо такава информация [за озонаторите] да бъде на сайта на тази организация”.

Подобна публикация няма. Комисията за защита на потребителите също няма – тя посочва, че „не би могла да отправи свои препоръки, тъй като няма правомощия относно този продукт”.

От държавната агенция по метрологичен и технически надзор потвърдиха, че тяхната компетенция се простира най-вече над контрола на електротехническата част от продуктите, предлагани на пазара. Нормативните актове у нас „определят ДАМТН като орган по контрол на електрически продукти, в частност – озонатори, но не във връзка с тяхното антибактерицидно, антивирусно, дезинфекционно и друго действие в здравен аспект”, посочиха от агенцията.

Министерството на здравеопазването заяви в отговор на запитване, че именно то е компетентният орган в областта на биоцидното законодателство у нас. „В Република България всички биоциди се употребяват и предоставят на пазара, когато за тях има издадено разрешение по реда на закона или по реда на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди. Дали за даден продукт е необходимо да се издаде разрешение за предоставяне на пазара на биоцид, се определя от неговите свойства, състав и предназначение и преценката се извършва за всеки конкретен случай”, допълниха от министерството.

От МЗ посочиха, че в момента тече дискусия на ниво ЕС относно пазарното предлагане на озонатори. „Предвид спецификата на генериране на озон и механизма на действие на устройствата, към момента на европейско ниво се провеждат задълбочени дискусии относно режима за пускането им на пазара”.

ДДС: деконтаминация, дезинфекция и стерилизация

Озонът е газ, който предизвиква стерилизация поради силно оксидиращия ефект върху микроорганизмите и вирусите. За да сме съвсем точни, трябва да уточним мястото на стерилизацията между останалите процедури по унищожаване на вредителите на човешкото здраве:

1. Деконтаминация и почистване – измиването на ръце и повърхности с детергент (сапун);

2. Дезинфекция – унищожава почти всички известни микроорганизми и вируси с изключение на някои бацили и микроби с изключително устойчива клетъчна стена – дезинфекцията може да бъде проведена с помощта на течности като 70% етанол, 10% хипохлориста киселина (всички известни течни препарати с биоцидно действие), и разбира се суха стерилизация с помощта на озонатори и/или UV-светлина;

3. Стерилизация – унищожава посредством автоклавиране (загряване под налягане) всички известни болестотворни микроорганизми, включително и бацили (издържат до температури на средата 180 градуса); този процес се използва за хирургични инструменти и импланти.