Сензор върху черупка: мидите стават детектори за замърсяване
(снимка: Държавен Университет Северна Каролина, САЩ)
Нов сензор, предназначен за монтиране върху черупките на мидите, ще служи като средство за ранно регистриране на замърсяването на водите. Именно сладководните миди са едни от първите същества, които реагират когато в реките и езерата има отрови.
Мидите се хранят, като отварят черупките си, след което филтрират водата, за да улавят малки организми. И въпреки че мекотелите обикновено живеят на групи (известни още като мидени легла), членовете на тези групи обикновено не се хранят едновременно, пише GreenTech.bg.
Това означава, че обикновено те отварят и затварят черупките си независимо една от друга. Но ако вредно вещество, пренасяно във водата, преминава през групата миди, всички те изведнъж ще затворят черупките си едновременно. И точно там е ролята на новия сензор.
Проектиран от екип от Държавния университет в Северна Каролина, сензорът се състои от две свързани инерционни измервателни единици (IMU). Едната IMU се залепва от едната страна на черупката на мидата, а другата се прилепва към другата страна. Всеки IMU съдържа акселерометър и магнитометър.
Когато мидата затвори черупката си, двата IMU откриват действието, тъй като ъглите от двете страни на черупката внезапно се променят. Следователно, ако множество миди в едно легло са оборудвани със сензори, възможно е да се разбере дали всички те едновременно затварят черупките си.
Всички сензори за една група могат да бъдат свързани към соларен процесор, монтиран на кол във водния обект. Това устройство от своя страна ще предава непрекъснато данни чрез клетъчната мрежа.
Ако се регистрира групово затваряне на черупките, тогава изследователите и властите могат незабавно да започнат да търсят източника на токсина, който е най-вероятна причина за едновременното свиване на мидите в черупките им.
При първите тестове върху сладководни миди в рибни резервоари сензорите последователно са открили движенията на черупките, по-малки от един градус. И макар че устройствата досега са били използвани едновременно само върху четири миди, технологията би могла да проследява десетки от мекотелите едновременно.
„Нашата цел е да направим нещо като „интернет на мидите” и да наблюдаваме тяхното индивидуално и колективно поведение”, казва проф. Алпер Бозкурт, който ръководи изследването заедно с проф. Джей Левин. „Това в крайна сметка ще ни позволи да ги използваме като сензори за околната среда”.