Окрупняването на телеком пазара у нас не вещае добро

За малките играчи на телеком пазара у нас ще става все по-трудно да оцелеят
(снимка: CC0 Public Domain)

Окрупняването на пазара на телекомуникационни услуги все повече ограничава конкуренцията. Това няма как да не се отрази негативно върху крайните потребители. Още по-притеснително е обединяването на инфраструктурните оператори с притежателите на авторски права за съдържание.

През последните седмици станаха факт няколко значителни придобивания на известни и уважавани регионални интернет доставчици в страната. През февруари Виваком придоби доставчиците на интернет и кабелна телевизия Нет1 и КомНет София, малко след това – пловдивската N3, а през май – и Нетуоркс-България. В потребителските форуми за техника, технологии, електроника и ИТ тези имена често са сочени като качествени алтернативи, на които индивидуалните потребители и малките бизнеси предпочитат да се доверят.

Тенденцията на окрупняване на телекомуникационните оператори не е нова. Тя тече от около 2005 година насам, единодушни са Асен Тотин и Димитър Ганчев, двама от ветераните на интернет бранша у нас, основатели и ръководители на някои от най-известните и успешни интернет-доставчици и уеб-портали. В процеса на окрупняване има известни „серии” или „тласъци” и в момента сме свидетели на една от тях.

Причината серията да се случва точно сега не е напълно ясна. Предполагаем фактор е динамиката на пазара от последните година и половина-две.

За да задържат ръста, големите телекоми инвестират в изкупуване на бизнеси, смята Людмил Стойчев
(снимка: Facebook профил)

„През последните години телекомуникационния сектор в България премина през много динамично развитие, търсене и налагане на нови продукти и услуги”, казва Людмил Стойчев, мениджър в изследователската компания CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co. Той припомня, че телеком секторът излезе втори в страната по ръст на приходите през кризисната 2020 година, а в същото време – по предварителни данни на CBN – над 60 сектора са завършили годината със спад.

„Предполагам, че за да задържат този ръст, мениджърите и акционерите на големите телеком компании са взели решение да инвестират в изкупуване на бизнеси, които са с близки услуги в портфолиото им, каквито са ISP-та в страната”.

Ограничаване на алтернативите

Условно може да се приеме, че до момента телеком пазарът у нас е разпределен в три нива: големи национални компании (А1, Виваком, Теленор), големи регионални доставчици и малки регионални играчи. С изкупуването на фирми от бранша от страна на „големите”, на което сме свидетели в последните месеци, средното ниво започва да изчезва, казва Димитър Ганчев. Остават само много големите или много малките доставчици.

Конкуренцията става все по-ограничена, отбелязва и Асен Тотин. На много места до момента изборът на потребителя беше между някое от „големите” имена и някой от по-малките, но качествени и доказани доставчици, които попадат в последната серия придобивания.

Дори за незапознат с особеностите на пазара става видно, че подобно намаляване на конкуренцията е най-вероятно да окаже смазващ ефект върху останалите по-малки фирми. За тях ще става все по-трудно да предложат достойна алтернатива. Ако изобщо имат някакъв шанс за успех, те ще трябва да инвестират значителни суми.

Подобно развитие е много вероятно да означава покачване на цените на услугите в сферата на комуникациите, обобщава Асен Тотин. Но това не е всичко.

Скритият коз: съдържанието

За малките играчи на пазара ще става все по-трудно да оцелеят, защото ще са затруднени да предоставят така наречените пакетни услуги (комбинации от телефония, интернет и телевизия).

„В това отношение има много висока летва. Тя е свързана с авторските права”, обяснява Димитър Ганчев. „Проблемът вече не е инфраструктурен, както беше преди 10-15 години. Драмата е в авторските права за съдържание. Стана така, че големите телеком оператори са, пряко или косвено, притежатели на тези авторски права! Сега малките оператори трябва да се договарят с големите – със своите големи преки конкуренти – за съдържанието!”

Развитието на телеком сектора вероятно ще доведе до покачване на цените, коментира Асен Тотин
(снимка: Facebook профил)

И двамата специалисти от интернет сектора са на мнение, че в следващите години изборът пред крайния потребител ще е все по-свит. Къде ще ни отведе подобна картина?

Изоставане

Малко вероятно е ограничаването на конкуренцията в телеком-бранша да доведе до спад в качеството на предлаганите услуги, единодушни са специалистите. Нещо повече: „очевидна е инвестиционната сила на големите телекоми”, казва Стойчев. „Големите” могат да си позволят да развиват както инфраструктурата си, така и цифровите услуги от ново поколение.

Уязвимостта от ограничената конкуренция обаче идва от липсата на иновации. Когато на пазара са налице множество малки играчи, има съперничество, следователно има стремеж към първенство, а това поражда разнообразни иновации. Развитието е в полза на потребителите.

Именно подобна конкуренция между голям брой пазарни играчи беше факторът, който преди години изведе България сред топ-10 на страните с най-добро широколентово покритие, припомнят специалистите. Днес обаче България вече не е в челната десетка по добро ШЛ покритие. Това се случва не защото покритието е намаляло, а защото други държави с по-конкурентен пазар ни изпреварват с по-добри показатели.

„Когато няма конкуренция, няма и стимул да се създават и предлагат нови неща”, казва Димитър Ганчев. „Не значи, че услугите се влошават, а че просто не се развиват”.

Паралел

Ситуацията е в известен смисъл парадоксална, смятат експертите от интернет бранша. Някога големите европейски страни имаха по два големи оператора и заради недостатъчната конкуренция изоставаха. По това време пък България имаше множество малки играчи и надпреварата между тях ни изведе в топ-10 по широколентов интернет. Бяхме горди, че бяхме надминали повечето европейски страни.

„Когато няма конкуренция, няма и стимул да се създават и предлагат нови неща”, казва Димитър Ганчев
(снимка: Facebook профил)

С течение на времето обаче се случва обратното – постепенно страната ни попада под доминацията на 2-3 големи играча, докато в другите европейски страни конкуренцията се засилва, операторите стават все повече и услугите се подобряват.

Големи играчи на малък пазар

В същото време пазарът у нас е малък и може да се смята, че вече „отеснява” за големите играчи. Показателно за това е навлизането в странични пазарни ниши, допирателни с телекомуникационните услуги. Такива са предлагането на финансови и разплащателни механизми, застраховки и др.

„Предлагането на допълнителни услуги от големите телекоми, според мен, беше основно продиктувано от желание за търсене на нови и печеливши бизнеси. Ръстът в сектора преди пандемията беше очевидно незадоволителен, още повече че абонатите в страната започнаха да намаляват, а продажбите на мобилни телефони докоснаха някакъв максимум”, казва Людмил Стойчев.

На фона на подобна картина търсенето на алтернативни приходни потоци е обяснимо. „Експертизата на екипите, себестойността и скоростта на въвеждане на нови услуги, както и отлично развитите национални мрежи на телеком операторите са едно огромно предимство за навлизане в такива бизнес ниши”, подчерта анализаторът.

Нужда от регулаторна намеса

Процесът на намаляване на конкуренцията няма да спре без намесата на регулаторите. Засега Комисията по конкуренцията не вижда нищо притеснително в окрупняването на телекомите. Но намаляващото съперничество сред доставчиците на телеком услуги и фактът, че на места в момента потребителите вече нямат избор – би трябвало да активизира регулаторите.

Аларма трябва да предизвика и проблемът с т.нар. вертикална концентрация: когато инфраструктурните доставчици и доставчиците на съдържание са едни и същи или са в ръцете на едни и същи собственици, това също е механизъм за ограничаване на конкуренцията.

Перспективи

Очакванията на специалистите са, че окрупняването все пак ще продължи. За момента няма нито вътрешна, нито външна пазарна или непазарна сила, която да го ограничи.

В същото време апетитни хапки не липсват. „В базата на CBN интернет доставчиците в България с годишни приходи над 1 милион лева са над 15”, казва Стойчев. „Вероятно ще има реакция в подобна посока и от другите големи телекоми”.

Концентрирането на притежателите на права за съдържание в същите ръце, които държат и инфраструктурата, е малко вероятно да срещне отпор. Тази тенденция, впрочем, е глобална: AT&T наскоро погълна Discovery, а Amazon се сдоби с емблематичното студио MGM.

Ако има нещо, което може да преобрази пазара, то това със сигурност не е нов играч в сектора; фактор за промяната може да е само появата на изцяло нова технология, която да „отмени” нуждата от досегашните пазарни играчи, смятат специалистите от интернет бранша.

Мария Малцева

Мария Малцева

Коментари по темата: „Окрупняването на телеком пазара у нас не вещае добро”

добавете коментар...

  1. Йоан

    Много се кефя на тъпаци дето им казват в големите офиси -ти си спецялен клиент и ще ти направим оферта. Те се връзват и така лека полека затъваме. Като останат големите ще има високи цени…

  2. ИМЕ*

    Описаното в статията първо се случи при банките в България. Първо беше окрупняването, а после постепенно вдигнаха всички банкови такси и в крайна сметка се получи така, че услугите им са по-скъпи от банките в ЕС. Всъщност големите банки изплатиха известициите си като вдигнаха всички такси на своите клиенти. Сега по същите стъпки вървят и двата телекома. След като изкупят средните по големина фирми ще се насочат към малките доставчици. А покачването на цените вече се случва! Струва ми, че за да няма видим картел, ще се появят нови фирми които ще окрупнят “малките доставчици на нет” и официално няма да са свързани с двата мастодонта, но де факто ще са техни.

    Бъдещето ще покаже

  3. Иван

    Тази статия е леко закъсняла с близо вече 10 години.
    През 2011 България беше на 4-то място в света по скорост на интернет достъпа. Това се дължеше на силно конкурентния пазар на интернет доставчици.

    Няколко години по-късно и един прекрасно корумпиран регулаторен орган пейзажа вече е такъв, че не можем да бъдем намерени в класацията за бърз интернет.

    Не стига всичко, а последните останали интернет доставчици бяха изкупени наскоро от големите телекоми и сделката беше, естествено, одобрена.

    Не стига липсата на конкуренция, а и двата най-големи оператора А1 и Виваком са в картел. Честит на всички потребители.

  4. :o)

    като помислим малко със сивото вещество – на чия страна ще застане регулатора?
    На мастодонтите подплатени от много милиони – А1, Виваком, Теленор или на малко кабелно-интернет операторче дето е покрило 5-6 квартала?
    Мисля че изхода от битката е ясен – подбиваш цените на малките подбиваш докато ги обезкървиш и накрая ги лапваш на безценица 🙂
    После всяка година вдигаш цените на потребителите защото “им предлагаш повече”
    Дори те да не искат повече , ще плащат повече.
    Ей така се прави ГОЛЯМ бизнес 😉
    А България е точно стрната в която е смазан малкия и среден бизнес не му се оставя място да диша. Тук се лансират големите бизнеси и големите обръчи. И двете структури се отчитат пряко където трябва…

  5. кйх

    Миии, пазар.
    Ако някой е склонен да продава, а друг да купува. И ако няма регулатор, който да го спре …

  6. Пешо

    Това си го набиват и самите прости потребители.

  7. :D

    “There can be only one!”

    В “Шотландски Боец” така и не казаха каква е наградата за последния оцелял, но ако наблюдаваме пазарните тенденции, може да заключим, че наградата явно е монопол …

    В интерес на истината, дори едноименната игра “Монопол”, винаги завършва с монополизация – един събира всичко, а останалите нямат пари дори да си платят наема …

Коментар