Кристиян Станиславов и Славчо Славков споделят страстта и към програмирането, и към моторите
(снимка: личен архив)
Те обичат да си говорят „през бюрата“, да си подмятат шеги с колегите, да карат мотори заедно и със същия хъс да участват в създаването на автомобилен софтуер.
Кристиян Станиславов и Славчо Славков са част от екипа на Bosch ECS. Кристиян е Software Application Engineer, разработва модел базирани функционалности чрез Matlab и Simulink. Славчо е лидер на екип в компанията, отговорен за изработването на софтуер за Vehicle PowerNet functions.
Започваме разговора за страстта към програмирането и моторите, и как адреналинът и дисциплината си помагат:
Кристиян: От тази година се състезавам като аматьор на писта. Както и при карането на мотор, така и в работата, понякога се налага да реагираш бързо и да взимаш решения на мига. Моторите развиват самоконтрол и отговорност – това е най-важното при екстремни спортове като този.
Славчо: Да, мотоциклетите са още едно нещо, което ни свързва. Аз съм фен още от дете, но по карането на писта ме запали Крис. Всичко там е различно и супер динамично. Всяка реакция, всяка стотна от секундата са от значение.
Приемате ли работата като състезание?
Кристиян: По-скоро е състезание със себе си. Винаги искам да се справям по-добре. И като софтуерен инженер, и с мотора, се стремя да увеличавам уменията си, емоцията, адреналина и удовлетворението. Но дисциплината е това, което най-вече пренасям от хобито в професията. А подходът към ученето, който имам от ИТ сферата, много ми помага и на пистата. От програмирането си взимам аналитичното мислене и разбирането на процеса „до основи“. Моторите и програмирането определено се допълват. А най-хубавото съчетание на работата и хобито е когато някои колеги идват на пистата да ме подкрепят, като имам състезание.
Славчо: Донякъде съм постигнал моята мечта да работя хобито си. А както в работата, така и в любимото занимание, едно от най-приятните за мен неща е комуникацията с хората. С приятели на пистата и с колеги, които са и приятели от офиса. Разбира се, винаги има някаква конкуренция – всеки се бори за проект и иска неговият продукт да изпъкне. В крайна сметка, състезателната култура движи иновациите напред. А и с колегите се състезаваме истински само, когато играем електронни игри заедно.
Как се насочихте към програмирането?
Кристиян: За мен всичко започна с компютърните игри като дете. Оттам се замислих какво има в тази „машинка“ и как мога да ѝ дам инструкции. Гимназиалното ми образование беше свързано с финанси, но изобщо не ми хареса.
Славчо: Аз учих Компютърни мрежи в ТУЕС. Още там се запалих по технологиите и по-конкретно по мрежите, това завърших и в Технически университет в София. Но още в училище направих първи стъпки към програмирането.
Кристиян и Славчо са приятели и колеги в екипа на Bosch Engineering Center Sofia
(снимка: личен архив)
А как стигнахте до автомобилната индустрия?
Кристиян: Случайно. Винаги съм имал интерес към автомобилите и всичко свързано с тях. Това е основната ми лична мотивация. Мой близък приятел, който работеше в тази сфера, ме привлече за каузата.
Професията е доста динамична, постоянно се развиваш в крак с индустрията. При завършен проект и когато знаеш, че твоята разработка вече се използва от хората, чувството на удовлетворение е много приятно и допълнително те стимулира да продължаваш да се развиваш.
Славчо: Преди да се насоча към нея, вече имах известен трудов стаж и усещах, че не съм толкова мотивиран да работя по продуктите, които разработвахме в компанията, в която бях към онзи момент. Преместването ми стана спонтанно, чрез препоръка на приятели. Аз не знаех нищо за индустрията и програмирането за нея, но реших да опитам и в крайна сметка ми хареса. Винаги има нещо ново, дори и в по-дългосрочни проекти като нашия в момента, който продължава 1-2 години.
Какви са трудностите, с които се справяте?
Кристиян: От техническа гледна точка, всяка една нова задача е предизвикателство. Но е и изключително интересна. Един от най-предизвикателните проекти, с който съм се занимавал, беше разработка на устройство за панел за автомобил, който се задейства с докосване. На същия принцип, на който са и функционалностите на смарт телефоните. Трябваше да създадем цялата логика, свързана със сензорите, които да знаят и разбират къде се намират вашите пръсти. Тогава осъзнах колко труд стои зад „интуицията“ на тези технологии, които имаме за даденост.
В Bosch ECS съм работил по „safety critical” системи и тогава също доста се притеснявах да не пропуснем или объркаме нещо. В продуктите, свързани с безопасността, всичко трябва да е изрядно и изпипано до последния детайл. Справяме се благодарение на опита и експертизата на екипа.
Славчо: За мен най-трудно беше да поема новата си длъжност като лидер на екипа. И преди съм имал менторски задачи, но не в този мащаб, а и екипът никак не е малък. Това е и най-трудното нещо в работата ми – да следя всичко, да бъда навсякъде, да знам какво се случва с всеки и какъв е статусът на задачите. Изисква се много енергия и баланс. Хем да съм в постоянна комуникация с хората, но и да не преча на ежедневната работа на екипа с изясняване на твърде много детайли. Координационната част е по-голямо предизвикателство за мен от техническите задачи.
Какви според вас ще бъдат автомобилите след 10 години?
Кристиян: По-безопасни. И бих допринесъл с каквото мога, за да знам, че съм част от това.
Славчо: И по-екологични. Електрически. До 10 години мисля, че двигателите с вътрешно горене ще са само за супер автомобилите и колекционерските модели.
Bosch Engineering Center Sofia отваря врати в България през 2019 година и основната му цел е да полага основите на следващото поколение автономни автомобили. Мисията на екипа, част от който са Кристиян и Славчо, е да осигури безопасно шофиране с грижа към околната среда и обществото, да спре войната по пътищата и да проправи пътя на автоматизираната, безопасна и комфортна мобилност на бъдещето. Към момента в центъра работят над 400 софтуерни специалисти – те създават технологии, които се очаква да влязат в автомобилите в следващите години.