Видеонаблюдението за Covid породи вълна от опасения

Системи за повсеместно видеонаблюдение с лицево разпознаване вече има на много места по света
(снимка: CC0 Public Domain)

Проследяването на хора заради пандемията от коронавирус доведе до надигането на вълна от опасения относно неприкосновеността на личния живот. Най-новите извори на тревога се оказаха градчето Бучеон в Южна Корея и Абу Даби, столицата на ОАЕ. Сложни инструменти за видеонаблюдение с изкуствен разум и електромагнитни скенери напълно изличават досегашните представи за лична неприкосновеност на хората.

Групите за защита на личните права предупредиха за проблеми и рискове, след като Абу Даби разположи по летища, гранични пунктове, молове и редица други обществени места „бързи скенери” за откриване на Covid-19 за секунди. Става дума за т.нар. EDE скенери. Според обясненията на чиновниците, тези скенери засичат електромагнитните вълни около човешкото тяло.

Електромагнитните вълни в тялото се променят, ако в тях се намесят РНК частиците на вируса на Covid-19. Това осигурява „незабавен резултат” за засичане на инфекцията.

За въвеждането на EDE скенерите в Абу Даби се заговори през юни тази година, като това бе потвърдено от Alarabiya. По това време се появиха дори твърдения, че въвеждането на устройствата с цел сканиране за коронавируса е лъжлива „мълва”. Сега обаче въвеждането им е реалност.

„Отидох в мол и вместо да ми измерят температурата, изглежда че (охранителят) ми правеше снимка на мобилен телефон”, казва Фирас – консултант, който живее в Абу Даби от девет месеца, и е помолил да използва псевдоним. Охранителят го е информирал, че камерата на телефона не само тества електромагнитните емисии на тялото, но и прави сканиране на ретината. Това, според охраната, може веднага да даде информация дали Фирас е ваксиниран или е имал скорошен PCR тест.

Консултантът подозира, че скенерът е свързан със системата за цифрова идентификация, използвана от Обединените арабски емирства (ОАЕ) за достъп до здравни профили на жителите, заявления за визи и други официални данни.

„Това е компромисът, който правите, когато идвате тук. Подписахме сделка за тази система в замяна на безопасност и сигурност”, казва Фирас.

От медийната служба на здравното министерство на ОАЕ отрекоха пред Ройтерс скенерите да са свързани с каквато и да е индентификационна система. „Никой не бива идентифициран при сканиране”, казват от ведомството и уверяват, че системата нито улавя, нито съхранява лични данни.

Едновременно с това стана ясно, че в южнокорейския град Бучеон скоро ще стартира пилотен проект за използване на система за видеонаблюдение с технология за лицево разпознаване, чиято основна задача е да следи хората заради разпространението на коронавируса. Както и в много други азиатски градове, в Бучеон вече има много камери на обществени места – над 10 хиляди.

След въвеждане на AI-системата данните от всички камери ще се обработват автоматизирано, в комбинация с геолокационни данни, добити от клетъчните оператори, за да се знае кой кога къде ходи, къде и с кого се среща, носи ли маска – особено ако лицето трябва в дадения момент да си стои у дома, под карантина.

Пациентите, потърсили помощ за Covid-19 в клиниките, ще подписват „споразумение” за съгласие да се използва лицево разпознаване с цел проследяване на движението.

Както и в Абу Даби, въвеждането на новата технология за проверка предизвика повсеместни опасения относно нарушаването на правото на лична неприкосновеност.

Системи за повсеместно видеонаблюдение с лицево разпознаване работят и в повечето градове и градчета в Китай. Дубай също е сред големите градове, където хиляди камери записват всяка стъпка на всеки човек.

Мат Махмуди, технологичен изследовател в Amnesty International, нарича това „компромис за наблюдение срещу услуги”. Този компромис е често срещан в т.нар. интелигентни градове.

„Този конкретен тип лицево разпознаване (видът, въведен в Абу Даби) е тревожен, защото технологията за масово наблюдение е в нарушение на правото на хората на поверителност”, коментира Махмуди пред Ройтерс.

Практиката и поддържащата я „непрозрачна правна рамка” могат да доведат до случаи на тормоз въз основа на расови, етнически или други различия, предупреждава Мохамад Наджем, изпълнителен директор на ливанската група за цифрови права SMEX.