НАСА даде старт на конкуренцията за нова космическа станция

НАСА няма никакво намерение да се залавя с изграждането на нова орбитална станция – тя ще остави ниската околоземна орбита на частните компании
(снимка: НАСА)

Международната космическа станция ще излезе от употреба през 2030 г., обяви НАСА. С това тя наля гориво във все по-разпалващата се конкуренция за космически технологии измежду частни фирми от цял свят.

През 2030 г. Международната космическа станция (МКС) ще излезе от орбита, за да изгори някъде над южния Тих океан. Въпреки, че ще поддържа нормална работа, от 2026 г. орбиталната лаборатория ще започне постепенно да губи височина. От юни до ноември 2030 г. три допълнителни товарни кораба Progress без екипаж ще се скачат със станцията и ще използват двигателите си, за да забавят МКС, съобщи CNN.

Точният график ще зависи от слънчевата активност, която може да разшири земната атмосфера и да увеличи съпротивлението. Така или иначе когато станцията достигне височина от 280 км, тя ще премине точката, от която „няма връщане назад”. Голяма част от нея ще изгори при навлизането в атмосферата, а останките ще цопнат в необитаемата зона на южния Тихи океан (SPOUA).

И после какво?

НАСА няма никакво намерение да се залавя с изграждането на нова орбитална станция. Нейната идея е ниската околоземна орбита да стане територия, „обитавана” от частни компании. Те ще работят в сътрудничество с НАСА, но ще се конкурират помежду си в много отношения. А през това време космическата агенция ще фокусира усилията си в своята своята програма за полети до Луната и Марс, навярно пак с участието на частни фирми.

На мястото на МКС се очаква да се появят орбитални станции на частни фирми. С други думи, планът за „свалянето” на МКС е сигнал, че намеренията частни компании да оперират в космоса вече стават съвсем сериозни – и ще са арена на все по-свирепа конкуренция от този момент нататък. Държавните агенции – не само на САЩ – навярно ще подпомагат тези частни фирми за осъществяване на техните проекти с данъчни пари, най-малкото заради изследователския им характер.

А частните компании вече имат безчет смели идеи. Те искат да строят в орбита хотели за космически туризъм, орбитални киносалони, лаборатории и даже производствени съоръжения.

Комерсиални космически станции

МКС вече има един модул – прикрепен към централния корпус на МКС – собственост на частна компания. Модулът BEAM, който е тестов, бе качен, за да се види дали и как ще издържи неговата надуваема конструкция в космоса. Той бе инсталиран през 2016 г. от Bigelow Aerospace. В крайна сметка Bigelow фалира през 2020 г. и собствеността върху модула беше прехвърлена на НАСА.

Вярно, това е показателно колко е трудно да се уцели правилният баланс между регулирания характер на космическите пътувания и стремежа към печалба. Но и финансирането за частните компании се увеличава постоянно.

След конкурси и покани към частния сектор миналата година вече е ясно, че няколко частни фирми имат готовност и ресурси да изградят модули на мястото на МКС. Начело сред тях е проектът на Джеф Безос Blue Origin, наречен „Орбитален риф”. По него компанията ще работи заедно с Boeing и една нова фирма на име Sierra Nevada. По идея този модул ще е голям колкото сегашната МКС и ще приема посетители за провеждане на научни експерименти, за ваканционни приключения или дори за потенциално производство.

Не по-малко амбициозен проект има фирмата Nanoracks. Тя предвижда нова космическа изследователска база, наречена StarLab, която ще бъде около една трета от размера на МКС и ще може да приеме до четирима астронавти. Станцията ще е предимно изследователско съоръжение. Компанията планира да работи с Lockheed Martin и Voyager Space по проекта.

Обширна орбитална космическа станция предвижда и Northrop Grumman. Този център ще може да приеме четирима до осмина астронавти и може би ще има роботизирана ръка, за да поддържа екстериора на космическия кораб в добра форма, без да принуждава астронавтите да провеждат дълги и тежки разходки в космоса.

Axiom Space пък възнамерява да направи свой собствен модул на МКС, преди евентуално да го превърне в свободно летяща космическа станция. В него може да се помещава изследователска лаборатория и дори се предвиждат луксозни зони като филмово студио.

Всички тези проекти имат известно финансиране от НАСА. Наред с тях има и още няколко проекта от космически новостартиращи компании и дори от развлекателната индустрия. За нито един от тези проекти няма никаква гаранция. Изграждането на космическа станция може да бъде опасно, отнема много време и е невероятно скъпо.

Но има и други бизнес ниши.

Космически транспорт

Отвеждането на астронавтите и товарите до Международната космическа станция е основен източник на бизнес за SpaceX и няколко други компании, включително Northrop Grumman Boeing и Sierra Nevada Corporation. Но когато МКС бъде свалена и се появят нови орбитални станции, отново ще има бизнес за фирмите, посветени на космическия транспорт. Даже може би повече.

Частните совалки могат да бъдат използвани за обслужване на новите, частни космически станции, ако тези бъдещи орбитални резиденции използват универсални адаптери, позволяващи на практика всяко от различните превозни средства да се скачи.

Изследователска работа

МКС беше създадена главно с изследователска цел. Там се провеждат проучвания за микрогравитацията, влиянието на космическите полети върху човешкото тяло и др. Проведени са хиляди изследователски експерименти до момента, други са на ход сега.

Свалянето на МКС и предаването на космическите дейности в частни ръце породи опасения, че ниската околоземна орбита ще се превърне в „площадка за забавления за богатите”. Но тук правителствата могат да се споразумеят с частните фирми за осъществяване на огромния потенциал за научно-изследователски проекти, които могат да се реализират в космоса.

При положение, че много от частните фирми ще имат подкрепа от НАСА и ЕКА, защо да няма пространство за сериозна, не-комерсиална наука на борда на изследователските космически модули?

Забавления

Наред с това обаче няма как новите космически обиталища да останат без елементи на забавление. Бизнесмените, които декларират интереса си към участие в космическия бизнес, вече открито говорят за орбитални хотели, филмови студиа, космически разходки.

Макар че за някого това може да звучи екстравагантно, факт е, че стремежът към забавления е един от най-силните движещи фактори за човечеството днес и медийните браншове са сред най-динамично растящите индустрии.

Оборудване и материали

Покрай надпреварата на няколко големи корпорации да изграждат космически станции и да возят хора до тях, бизнес ще има и за всички по-малки фирми, които могат да се явяват доставчици на техника и материали за орбиталните инсталации, за превозните средства и за забавленията в космоса.

Сензори и датчици, контролери и суперматериали, дигитални системи с елементи на машинно самообучение и изкуствен разум ще са нужни за създаването на всяко от тези съоръжения.

Коментари по темата: „НАСА даде старт на конкуренцията за нова космическа станция”

добавете коментар...

  1. Blah

    “…планът за „свалянето” на МКС е сигнал, че плановете…” – кхм…

Коментар