Проф. дхн Людмил Антонов демонстрира портативно измервателно устройство
(снимка: БАН)
Български учени прилагат съвършено нова концептуална идея в молекулното инженерство. Те използват тавтомерен пренос на протон като задвижващ механизъм при молекулните устройства – подход, който има много преимущества по отношение на бързодействие и устойчивост на стареене.
Молекулните устройства (сензори, елементи на молекулната електроника, молекулни машини) се разглеждат като перспективни системи за миниатюризация далеч отвъд използваните сега нанотехнологии. Идеята е индивидуални органични молекули да се използват като градивни елементи на бъдещи миниатюрни изчислителни устройства, сензори и роботи в различни области на живота (технологии, биомедицина, екология).
Значението на молекулните машини за бъдещи приложения като молекулни роботи в медицината и технологиите намери съществено потвърждение с Нобеловата награда по химия през 2016 г. на Бен Феринга, Жан-Пиер Соваж и сър Фрейзър Стодарт.
Проектът T-Motors, по който работят българските изследователи, е финансиран по Национална научна програма „Върхови иновации и хора за развитие на европейската наука (Вихрен)”. Ръководител е проф. дхн Людмил Антонов от Института по електроника на Българската академия на науките, а в екипа са включени учени от няколко организации.
Предизвикателството за изследователите е да създадат молекулен мотор (T-Motor), който работи посредством пренос на протон на далечно разстояния. Българските учени искат да докажат, че в зависимост от механизма на действие е възможно моторът да се задвижва както от светлина, така и от външно електрично поле.
Резултатите от тези фундаменталните научни изследвания ще допринесат за развитието на молекулното инженерство и на молекулните машини и ще намерят приложение в дизайна на нови типове сензори, биомедицински роботи и системи за доставка на лекарствени средства в човешкия организъм.