ДНК изчисленията се разглеждат като една от технологиите, които ще променят компютърната индустрия в бъдеще. Екип от изследователи от Националния университет Инчхон в Южна Корея е разработил сравнително прост процесор, базиран на ДНК молекули. Учените вярват, че такива чипове ще заменят традиционните силициеви процесори.
Използването на ДНК молекули в технологичното поле обикновено се разглежда като средство за съхранение на информация. Изследователи експериментират с ДНК, за да създадат решения за съхранение с голям капацитет. Такива продукти обаче имат проблеми със скоростта на четене и запис на данните, тъй като съхранението на информация в ДНК работи по своеобразен принцип и изисква нови подходи към данните.
Така изследователите стигат до извода, че решението на проблема може да бъде процесор, базиран на ДНК молекули, който ще работи на същия принцип като устройствата за съхранение на база ДНК. Именно такова устройство са разработили корейските учени.
Новата технология на екипа от Националния университет Инчхон използва ДНК молекули за извършване на прости изчисления, става ясно от публикация за изследването в издание на Американското химическо общество. Устройството е направено под формата на чип, наречен Microfluidic Processing Unit (MPU). Първият прототип на MPU може да изпълнява основни логически операции в компютрите като AND, OR, XOR и NOT, които са доста прости, но това е огромен скок напред.
Преди това изследователите трябваше ръчно да променят сложни конфигурации в реакционни тръби, за да извършат всяка ДНК манипулация. Този подход беше много бавен и непрактичен. MPU извършва всички изчисления автоматично с помощта на 3D принтер. Това намалява сложността и отваря пътя за създаване на реален процесор, базиран на ДНК молекули.
Учените контролират чипа от компютър, но уверяват, че управлението може да се направи и от смартфон, т.е. все още са необходими външни инструменти за управление.
Разработчиците декларират, че „бъдещите изследвания ще се фокусират върху създаване на цялостни изчислителни решения на база ДНК – с ДНК алгоритми и ДНК съхранение”.
Изследователите твърдят, че с толкова убедително доказателство за жизнеспособността на концепцията, която те представят, бъдещето на ДНК-базираните процесори може да се случи много скоро.