Нов инструмент за изкуствен интелект, разработен от изследователи от Медицинския център Сидърс-Синай, може прецизно да измери отлаганията на плака в коронарните артерии и да предскаже риска пациентът да претърпи сърдечен удар в рамките на пет години.
Инструментът се нуждае от по-нататъшно валидиране, преди да бъде внедрен в клиники, но обещава да направи възможна диагностика, отнемаща на обучените експерти до 30 минути, да се случва само за секунди.
Прегледът, известен като ангиография с компютърна томография (CTA), е един от най-добрите инструменти, с които лекарите в момента разполагат за оценка на пациенти със сърдечни заболявания. Наскоро беше установено, че сканирането за отлагания на плаки в коронарните артерии е най-добрият начин за прогнозиране на вероятността пациентът да получи сърдечен удар в близко бъдеще.
„Коронарната плака често не се измерва, защото няма напълно автоматизиран начин да се направи това”, казва старшият автор на новото изследване Дамини Дей от Изследователския институт за биомедицински изображения в Седърс-Синай. „Когато се прави това измерване, то отнема на експерта най-малко 25 до 30 минути. Но сега можем да използваме тази програма за количествено определяне на плака от CTA изображения за пет до шест секунди”.
За да създадат инструмента, изследователите първо са обучили алгоритъм за разпознаване на отлаганията на плака, използвайки набор от данни от CTA изображения от 921 пациенти. След това инструментът е валидиран върху тестов набор от изображения от няколкостотин души, осигурявайки резултати в почти пълен синхрон с човешките експерти.
След това изследователите са разгледали способността на инструмента да предсказва бъдещи сърдечни пристъпи. След като задали редица прагове за обем на плаките, за да може инструментът да работи, изследователите установили, че той може точно да раздели пациентите в две категории – тези с висок риск и тези с нисък риск от сърдечен удар в рамките на пет години след CTA скенер.
Изследователите са впечатлени и същевременно горди от факта, че това е първото по рода си подобно изследване. Със сигурност технологията все още е твърде млада, за да я видим утре из клиниките. Тепърва ще са необходими по-мащабни проучвания за по-добро обучение на алгоритмите върху различни популации пациенти.
Предполага се, че дори когато технологията бъде оптимизирана, все пак ще има значителни препятствия пред достъпа до новата диагностика, защото тя разчита на CTA изображения, а този вид сканиране не е евтин или лесно достъпен диагностичен метод. Новото проучване е публикувано в списанието The Lancet Digital Health.