Люлеенето на дърветата под напора на вятъра се измерва най-добре с… акселерометри (снимка: CC0 Public Domain)
Гледайки големите, зрели дървета, човек може да се замисли как се извиват и привеждат под напора на вятъра. Но това се случва по различен начин през различните сезони. За склонността на дървото да се превива имат значение съдържанието на вода в ствола и клоните, тежестта на дървото, наличието на листна маса. Всичко това е интересно за учените и изследователите не само от сферата на биологията, но и от горското стопанство и градското развитие, например.
За да проучи възможните приложения на измерването на люлеенето на дърветата, екип от Университета на Колорадо в Боулдър е поставил акселерометри на две дървета тип бял ясен, намиращи се в университетския кампус, през 2018 г. През следващите години е установено, че люлеещото се движение на дърветата не само съответства на периодите им на растеж и покой, но може да се използва и за определяне кога цъфтят и кога отделят цветен прашец.
Терминът „период на люлеене“ се отнася до времето, необходимо на ствола да се залюлее от едната страна до другата. „Развитието на цветните пъпки съвпада с увеличената маса, тъй като дървото дърпа повече вода – с промяната на масата и периодът на люлеене е по-дълъг“, казва водещият учен Дейдре Йегер.
„В проучването открих, че периодът на люлеене е спаднал с отварянето на цветовете и отделянето на цветни прашец, преди да се увеличи отново с разлистването на пъпките на листата, които идват след цъфтежа при ясеновите дървета“, допълва Йегер.
Сега учените се надяват, че използването на акселерометри може да послужи като по-практична алтернатива на други методи за дистанционно наблюдение на растежа на дърветата – особено в градовете. Анализирането на сателитни изображения на дървета, например, може да бъде трудно, ако се опитвате да наблюдавате само един вид, когато е смесен с други. А камерите с ускоряване повдигат опасения за поверителността, когато се използват в градски условия.
„Акселерометрите са дискретни, работят непрекъснато и не се влияят от физическите бариери, които градската среда представя“, казва Йегер. „Получаваме надеждни данни с висока разделителна способност“.
Статия за изследването наскоро беше публикувана в сп. Agricultural and Forest Meteorology.