Роботизирана система за адитивно производство чрез електродъгово заваряване в защитна газова среда, въведена в експлоатация в Института по електроника на БАН
(снимка: БАН)
Международен изследователски екип, в който участва и млад учен от Института по електроника на БАН, разработва алуминиева тел с въглеродни наноструктури. Първите прототипи по проекта вече са подложени на технически изпитвания, които трябва да установят механичните характеристики за експлоатация на детайлите.
Алуминиевата тръбна тел има композитно ядро, което се състои от алуминиев прах с интегрирани въглеродни наноструктури. Тя е без аналог в света и е предназначена за свободно гъвкаво генериране на олекотени изделия с високи якостни свойства.
Изграждането на детайлите се извършва с помощта на роботизирана система за адитивно производство чрез електродъгово заваряване в защитна газова среда, която е въведена в експлоатация в Института по електроника на БАН.
Българският екип работи в тясно сътрудничество с учени от Бранденбургския технически университет, град Котбус, Германия. В разработките се включва и Георги Котларски, който е докторант в Института по електроника, но е започнал работата си по проекта още като студент.
В рамките на проекта научният колектив сравнява структурата и механичните свойства на прототипите с тези на изградени детайли от стандартизирани алуминиево-силициеви сплави.
Технологията се прилага по проект „Високоякостен тръбен тел с нано въглеродни структури в алуминиев прах за дъгови адитивни процеси”, финансиран от фонд „Научни изследвания”, по програма M-ERA. В проекта участват и немски индустриални партньори.