Изследователи от Принстънския университет в САЩ извършват лабораторни тестове с образец на перовскитен соларен панел, който може да работи без подмяна до 30 години в реални условия.
Въпреки че силицият е основният материал за направата на слънчеви панели в продължение на десетилетия, през последните 15 години активно се налага обещаващият перовскит. Той е толкова ефективен, колкото силиция, но позволява създаване на по-евтини, по-леки и по-гъвкави панели.
Перовскитите обаче не са много стабилни и имат краткотраен живот в реална употреба. В ново изследване учените от Принстън добавят специален междинен слой с дебелина само няколко атома между абсорбиращия светлина перовскит и слоевете, носещи заряд, за да стабилизират структурата. Междинният слой е направен от въглероден дисулфид, олово, йод и хлор и се използва за защита на конструкцията от бързо изгаряне.
Въпреки че подобни решения са предлагани и преди от различни екипи, новата структура има потенциал да поддържа слънчевите клетки живи повече от 30 години. Това е първото решение от подобен клас, което преминава прага от 20 години.
Засега обаче говорим само за експерименти. Изследователите са използвали камера за изкуствено стареене, за да оценят издръжливостта на панелите. Елементите са били изложени на слънчева светлина и температури, вариращи от 35°C до 110°C.
След екстраполиране на данните екипът стига до заключението, че при стандартни климатични условия новата перовскитна слънчева клетка може да работи 30 години. Според учените, използваната камера за изкуствено стареене ще позволи да се тества стабилността не само на перовскитни, но и на всякакви други слънчеви клетки.