Нова равнина на натрупване на политическо напрежение и потенциални кибератаки се формира в последните няколко месеца – проблемът с добива на редки земни елементи. Спорът, основно между САЩ и Китай, може да повлияе на пазара на електроника, електромобили и ВЕИ технологии.
Редкоземните елементи са група от 17 химически елемента, които включват 15 т. нар. лантаниди плюс елементите скандий и итрий. Те са необходими за изработката на повече от 200 продукта с широк спектър от приложения, особено високотехнологични потребителски продукти като клетъчни телефони, твърди дискове за компютри, електрически и хибридни превозни средства, монитори с плосък екран и телевизори, соларни панели и ветрогенератори.
Безценни метали
Въпреки че количеството РЗЕ, използвано в даден продукт, обичайно представлява съвсем мъничка част от теглото му, използването на специфичния материал не може да бъде избегнато. Например магнитите, направени от РЗЕ, често представляват само малка част от общото тегло на електрониката, но без тях гласовите намотки на настолните компютри и лаптопи не биха могли да работят.
РЗЕ имат приложение и в отбраната. Те залягат в основата на електронни дисплеи, системи за насочване, различни лазерни и радарни и сонарни системи.
Основен производител и доставчик на редкоземни елементи в света е Китай. Страната е източник на около 90% от РЗЕ, използвани в глобалната индустрия. И това сега е проблем.
Дългогодишно напрежение
Спорът относно редкоземните елементи и ролята на Китай се разгаря периодично на арената на световните икономически и политически отношения. С развитието на пазара на електроника, мобилни компютри и клетъчни мрежи, а в последните няколко години и на ВЕИ, редкоземните метали стават все по-търсени. Това пък поставя Китай в позиция на извънредна власт.
От друга страна, добиването на специфичните метали е процес, който силно вреди на околната среда. Т.нар. развити страни не искат да поставят в риск природата си. Китай пък е печално известна със своите отровни езера – огромни кратери (най-често стари открити рудници), пълни не с вода, а с токсични утайки от преработката на рудите.
През 2012 година Китай се опита да наложи квоти за износа на РЗЕ за страните, които купуват оттам, като заяви, че мерките целят защита на околната среда и гарантиране на доставките. Въпросната политика принуди САЩ, Европа и Япония дружно да се оплачат в Световната търговска организация (СТО), че Китай умишлено се опитва да надува цените за редки земни елементи.
След продължителни спорове през 2014 година СТО излезе с решение, че Китай няма право да налага ограничения за износа на редкоземните метали. Китай обжалва това решение, но загуби спора.
Нови искри
В последните година и половина САЩ предприеха редица стъпки за намаляване на зависимостта си от Китай по отношение на вноса на РЗЕ. В началото на 2021 г. започна общонационална „оценка на уязвимостите“ на веригата за доставка на редкоземни елементи. През юни администрацията на Джо Байдън публикува резултатите от анализа и обяви, че е налице „свръх-зависимост от външни източници и вражески страни за критичните минерали и материали“, което представлява „заплаха за националната и икономическата сигурност“.
В началото на настоящата година администрацията на Байдън осигури солидно финансиране за американски корпорации, натоварени със задачата да развият местно производство на редкоземни елементи. Беше приет специален норматив – Закон за отбранителното производство на САЩ (DPA) от 2022 г., дял III. Актът бе подписан от президента Байдън „за насърчаване на местното производство на редкоземни елементи и други материали“.
Вече и кибератаки
Преди броени дни щатското правителство обяви, че е засякло мащабна кибератака за дезинформация, произтичаща от Китай, насочена срещу местния добив на редкоземни елементи в САЩ. За нападението съобщи Министерството на отбраната, като се позова на резултати от съвместната работа с частната фирма за киберсигурност Mandiant.
Според анонса, налице е китайска хакерска формация на име Dragonbridge, която се прицелва и „влияе върху ИТ системите на фирмите за минно-добивно дело, насърчава протести и се стреми да смути производството“. Според изследователите на Mandiant, Китай е „прекрачила границата“ с новата си онлайн кампания.
Кибератаките имат за цел да запазят водещата позиция на Китай, се казва още в изявлението на щатското ведомство. Регистрираната кампания е „програма за дезинформация, фокусирана върху увреждането на съоръженията за редкоземни елементи“.
Dragonbridge е група, сочена като „застъпник на политическите интереси на Китайската народна република, работеща за смущаване на доставчиците и преработвателите на РЗЕ извън страната“, гласи анализът.
„Dragonbridge е огромна мрежа, включваща хиляди профили в множество социални мрежи и комуникационни канали“, посочват от Mandiant. След няколко първоначални атаки към Австралия сега Dragonbridge е насочила вниманието си към Канада и Съединените щати, смятат американските анализатори.
„Този месец групата за дезинформация беше свързана с пропагандни дейности, насочени към опетняване на репутацията на канадските Appia Rare Earths и Uranium Corp., както и на щатската Rare Earth. По-конкретно, групата популяризира материали с критика на новите минни и производствени съоръжения. Appia е открила потенциално място за добив в Северен Саскечуан в Канада, докато американската Rare Earth възнамерява да построи ново съоръжение в Оклахома по-късно тази година“.
„Мрежата за дезинформация управлява хиляди фалшиви акаунти в платформи, включително Facebook и Twitter. По-голямата част от съдържанието е публикувано от фалшиви загрижени „граждани“ на САЩ, на английски език“, се казва още в анализа на американските власти. Те отбелязват, че „компаниите, към които се прицелва Dragonbridge, са достатъчно големи, за да могат потенциално да застрашат доминиращата позиция на Китай в бъдеще“.
„Икономическото откъсване от Китай само ще помогне за повече жертви на китайските играчи сред американския частен сектор“, коментира Джон Хултквист, вицепрезидент на Mandiant Intelligence. „За съжаление бизнесът ще бъде на първа линия на битка, която може да е твърде нечестна“.
След всяка таква новина ВИНАГИ се намира по една позитанска матрьошка да каже по някоя тъпня и да се прави на експерт по свободни пазари. Матрьошка и свободни пазари, все едно дявола да чете евангелието.
Тая история сам ли я измисли или ти я спуснаха другарите от горните етажи ?
‘След продължителни спорове през 2014 година СТО излезе с решение, че Китай няма право да налага ограничения за износа на редкоземните метали. Китай обжалва това решение, но загуби спора.’
Ти да видиш. Значи САЩ могат да налагат каквито им скимне ограничения но другите нямат право.