Дружествата, чиито бизнес е хазартът, са изправени пред тежка нелоялна конкуренция, особено в лицето на организатори на игри в Интернет пространството. Последното е незаконно по сега действащия у нас закон за хазарта. По последни данни делът на нелегалния интернет хазарт в България е около 50% от пазара. Това алармираха от Българска стопанска камара като част от пакет предложения и коментари, адресирани с писмо днес до финансовия министър Симеон Дянков.
Бизнесът с кибер-хазарт “не плаща данъци, предлага по-високи печалби и коефициенти и по този начин през 2008 г. 1,5 млрд. лв. са били преведени извън страната в онлайн букмейкърски къщи, а очакванията са за ръст от 20% на тази сума за 2009 г. – алармират от БСК. – Така преките загуби за бюджета са в размер на около 200 млн. лв.”
От Камарата твърдят, че предлаганите данъчни промени в областта на хазарта, а именно увеличаването на данъчната ставка от 10 на 12 на сто в чл. 223 и чл.226 (§22 и §23 от ЗИД на ЗКПО) ще задълбочи още повече проблемите в този сектор, поради което са неприемливи. На фона на описаната ситуация “търговските дружества у нас, занимаващи се с хазартен бизнес, реално се облагат с най-висок данък на фона на предприетата политика за намаляване на данъчната тежест. От 2008 г. данъчната ставка за данъчните субекти, ангажирани с хазартни игри, нарасна с 25% (от 8% на 10%), а сега се предлага увеличение с нови 20%”.
Приемането на данъчните промени в настоящия им вид “само ще дестабилизира допълнителното местния пазар; ще доведе до още по-големи печалби за чуждестранните онлайн оператори; в условията на криза и ограничени финанси ще предизвика временно или окончателно затваряне на обекти, а това означава още и загуба на работни места и безработица”.
Освен промените в ЗКПО, писмото на БСК акцентира и върху други потенциално проблемни области. Такива са отмяната на чл.189а (§18 от ЗИД на ЗКПО), регламентираща отмяна на данъчното облекчение за инвестиции от над 10 млн. лв., промените в Закона за акцизите и данъчните складове, нуждата от намаляване на сроковете за възстановяване на ДДС, потребността от въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие в данъчното законодателство и др.