Гъвкави, носими биосензори се правят от… рециклирани стари компактдискове (снимка: CC0 Public Domain)
Цифровите музикални файлове стават все по-популярни, а компакт-дисковете вече се считат за твърде стара технология. Ала златното фолио в тях може да се използва за производство на носими биосензори.
Въпреки че компактдисковете са направени предимно от поликарбонат, те съдържат тънък слой отразяващо фолио. То е алуминиево в повечето компактдискове, но за по-добра производителност в много от тях е вграждано и злато – това са така наречените златни компактдискове.
Обикновено, когато златните компактдискове се изхвърлят, златното фолио отива в депото заедно с останалата част от диска. Тъй като тънките слоеве злато могат да се използват и за направата на гъвкави биосензори, които се залепват на кожата, учените от университета Бингамтън в Ню Йорк се замислили дали могат да спасят златото от компактдискове за тази цел.
Водени от докторанта Матю Браун, те разработили техника, при която златните компактдискове първоначално се накисват в ацетон за 90 секунди – това разгражда поликарбоната, разхлабвайки връзката между него и фолиото. Върху фолиото се нанася лист полиимидна самозалепваща лента, след което и фолиото, и златото се отлепват от остатъчния поликарбонат.
Евтино, бързо и лесно се правят фини златни ленти от старите “златни” CD-та (снимка: Университет Бингамтън)
Използвайки стандартна машина за рязане на тъкани (обикновено използвана от занаятчии), субстратът със златно фолио се нарязва на гъвкави вериги, които могат многократно да се прилагат върху и премахват от кожата на човек.
Комбинирани с друга електроника, тези биосензори могат да се използват за наблюдение на електрическата активност на сърцето и мускулите, да измерват нивата на лактоза, глюкоза, pH и кислород. Всички данни могат да бъдат предадени на смартфон чрез Bluetooth.
Целият процес на рециклиране/производство отнема само 20 до 30 минути, не изисква скъпо оборудване и струва приблизително 1,50 щатски долара на сензор.
„Използвахме златни компактдискове и искаме да проучим компактдискове със сребро, които според мен са по-често срещани“, казва Браун. „Също така искаме да разгледаме дали можем да използваме лазерно гравиране, за да подобрим още повече скоростта на повторно използване“.
Изследването е описано в статия, публикувана наскоро в списание Nature Communications.