Цифровите музикални файлове стават все по-популярни, а компакт-дисковете вече се считат за твърде стара технология. Ала златното фолио в тях може да се използва за производство на носими биосензори.
Въпреки че компактдисковете са направени предимно от поликарбонат, те съдържат тънък слой отразяващо фолио. То е алуминиево в повечето компактдискове, но за по-добра производителност в много от тях е вграждано и злато – това са така наречените златни компактдискове.
Обикновено, когато златните компактдискове се изхвърлят, златното фолио отива в депото заедно с останалата част от диска. Тъй като тънките слоеве злато могат да се използват и за направата на гъвкави биосензори, които се залепват на кожата, учените от университета Бингамтън в Ню Йорк се замислили дали могат да спасят златото от компактдискове за тази цел.
Водени от докторанта Матю Браун, те разработили техника, при която златните компактдискове първоначално се накисват в ацетон за 90 секунди – това разгражда поликарбоната, разхлабвайки връзката между него и фолиото. Върху фолиото се нанася лист полиимидна самозалепваща лента, след което и фолиото, и златото се отлепват от остатъчния поликарбонат.
Използвайки стандартна машина за рязане на тъкани (обикновено използвана от занаятчии), субстратът със златно фолио се нарязва на гъвкави вериги, които могат многократно да се прилагат върху и премахват от кожата на човек.
Комбинирани с друга електроника, тези биосензори могат да се използват за наблюдение на електрическата активност на сърцето и мускулите, да измерват нивата на лактоза, глюкоза, pH и кислород. Всички данни могат да бъдат предадени на смартфон чрез Bluetooth.
Целият процес на рециклиране/производство отнема само 20 до 30 минути, не изисква скъпо оборудване и струва приблизително 1,50 щатски долара на сензор.
„Използвахме златни компактдискове и искаме да проучим компактдискове със сребро, които според мен са по-често срещани“, казва Браун. „Също така искаме да разгледаме дали можем да използваме лазерно гравиране, за да подобрим още повече скоростта на повторно използване“.
Изследването е описано в статия, публикувана наскоро в списание Nature Communications.