FET Open – лесно кандидатстване за европейско финансиране

Кандидатстването за финансиране на научно-изследователски проекти винаги е било сложна задача, свързана с много административна работа и тонове документация, но направлението FET Open на Седма рамкова програма (7РП) дава възможност на учените и изследователите с добри идеи да преминат през процедурите доста по-лесно. България вече е реализирала няколко проекта по рамкови програми, но младите учени могат да се възползват и от многобройни конкурсни сесии с облекчен режим на кандидатстване.

FET е направление на рамковите програми на ЕС за “бъдещи и новопоявяващи се технологии” – Future and Emerging Technologies. В момента действаща е Седма рамкова програма.

FET Open е част от това направление, която позволява кандидатстване за финансиране по по-бърза и по-лесна процедура, разказаха Алиъс Фиала, Пол Хърн и Мартин Рюдигер – проектни ръководители на FET, по време на семинар, започнал тази сутрин в Българската академия на науките. Форумът „Бъдещи и нововъзникващи информационни и комуникационни технологии" е организиран от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и БАН.

Първата стъпка при кандидатстване по FET Open е свързана с подаването на кратко резюме на идеята на проекта. Тя следва да е около една страница, може и повече, но най-много до 5 страници. Тези резюмета могат да се подават по всяко време, за тях няма фиксирани периоди за подаване.

След преглед на резюметата журито оценява идеите и се насочва към тези от тях, в които наистина вижда смислен научно-изследователски проект. Одобрените се разпределят в “партиди”, за които вече се фиксират срокове.

Втората стъпка за кандидатите е свързана с подаването на “пълнотекстово предложение”, което трябва да е не повече от 30 страници. С подобен проект кандидатите са на път към следващата стъпка – преговори за одобрение на финансирането.

Последният етап, естествено, е получаването на самото финансиране.  

В търсене на иновации

FET Open “търси” радикално нови изследователски идеи и подходи. Това, което програмата цели да финансира, са проекти рискови, с принципно нови идеи и евентуално дългосрочно концептуално влияние върху ИКТ. Това са неконвенциаонални и “първи по рода си” изследвания, насочени към ключови постижения в науката. Такива проекти обичайно се отличават и с това, че са с катализираща роля – ускоряват и стимулират промени, необходими за успешната изслдователска работа в Европа.

Един от най-интересните проекти, реализиран с финансиране по рамкова програма на ЕС именно чрез FET Open, е “Megaframe” – конструиране на снимачна камера с капацитет 1 милион кадъра в секунда. Камерата е предназначена да заснема движението на фотони. Има приложение в науката и медицината и е разработена с финансираме по седма рамкова програма.

MAIA, друг проект, подпомогнат от FET Open, е посветен на създаването на роботи, които "четат” мислите на човека. Тъй като човешката мисъл представлява електромагнитни импусли, генерирани от мозъка, чрез специална “шапка” роботът може да улови електромагнитните сигнали и да “разчете” намеренията на човека. След анализи и интерпретация в реално време роботът може да подаде сигнала към машина, препредавайки по този начин намерението на човека. Изобретението е предназначено за “мисловно” управление на инвалидни столове и колички, изкуствени крайници.

Проектът SWARMANOID, също финансиран по 7РП, е посветен на създаването на работни групи от роботи. Това са множество прости роботи, всеки от които изглежда самостоятелен, но заедно те са способни да преодоляват препятствия и задачи, които всяка машинка сама не би могла да преодолее. Така например те могат да прескочат пропаст, много по-голяма от размера на единичен робот, като се хванат един за друг и образуват “гъсеница”, прехвърляща се като мост през пропастта. Става дума за форма на изкуствен интелект, при която поведението се определя колективно.

Съвети за успех

С подобни изследователски проекти могат да кандидатстват всички учени с идеи за перспективни технологии. От FET дават няколко съвета за изготвяне на кратките проектни предложения така, че да имат най-голям шанс за успех:

  • тествайте идеята си (с приятели, познати – вижте как ще реагират)
  • опишете я възможно най-просто
  • кажете какво е иновативното в идеята
  • опишете как и какво ще промени тя в дългосрочен план
  • бъдете смели във визията, но конкретни в целите си
  • обяснете къде са трудностите и какви са рисковете
  • изхвърлете всичко, което не е абсолютно съществено
  • избягвайте терминология от речника на рамковите програми и евро-фондовете, избягвайте модните думички, а също и цитати от обявления на конкурсни сесии
  • пишете какво искате да направите, а не каквото смятате, че искат да чуят от вас
  • наблегнете на ключови думи, които отразяват експертизата ви

Лесното кандидатстване не означава лесно финансиране и “цедката” за качествени проекти е доста ситна. От презентацията на представителите на FET стана ясно, че до финансиране достигат средно 9-10 проекта от 100 подадени идеи, а при нарастване на интереса нивото може да падне до 6 проекта от 100 . Трябва да се има предвид, че нивото на успеваемост на проектите намалява с увеличаването на броя на кандидатстващите проекти.

Така например при първата реализирана сесия по FET в 7РП са подадени 98 кратки резюмета. От тях одобрени са 25 идеи. С пълнотекстово описание са кандидатствали 23 начинания, успешни са 16, а финансиране са получили 9. По-късно при шестата сесия на разглеждане на идеи са подадени общо 167 кратки ерзюмета, а получилите финансиране са пак 9.

Коментар