Колко дълъг е животът на покривните фотоволтаични панели?

Дълготрайността на покривните соларни панели се влияе от климата, географското разположение, начина на монтиране и използваните материали (снимка: CC0 Public Domain)

Хората често прибягват до заеми или лизинг, когато купуват слънчеви фотоволтаични панели за монтаж на покривите на своите къщи. Това поставя на масата въпроса колко дълго ще работят модулите, които ще бъдат закупени.

Животът на панела зависи от няколко фактора, включително климата, типа модул и използваната стелажна система. Въпреки че няма конкретен „срок на годност“ за соларния панел сам по себе си, намаляването на производствения му капацитет с течение на времето често принуждава собствениците да „пенсионират“ оборудването.



Специалистите са единодушни, че мониторингът на изходните нива е най-добрият начин собствениците на соларни покриви да вземат информирано решение.

Деградация

Загубата на продуктивност с течение на времето, наречена деградация, обикновено е около 0,5% за година. Тази цифра е потвърдена от американската Национална лаборатория за възобновяема енергия (NREL).

Производителите обикновено говорят за 25 до 30 години срок на работа. За това време настъпва настъпило достатъчно изменение и намаляване на капацитета, за да се счете, че е време да се помисли за подмяна на панелите. Индустриалният стандарт за производствени гаранции е 25 години за соларен модул.

Ако се приеме, че референтната годишна степен на деградация е 0,5% годишно, това би означавало, че след 20-годишен период на работа един панел е в състояние да работи с около 90% от първоначалния си капацитет.

Качеството на панела може да окаже известно влияние върху степента на влошаване. Има данни, че някои „първокласни“ производители постигат ниско ниво на деградация от порядъка на около 0,3% годишно, докато други марки се влошават с темпове до 0,8%.

Значителна част от влошаването се дължи на явление, наречено потенциално индуцирано влошаване (PID). Това е проблем, който се явява при някои, но не всички панели. PID възниква, когато потенциалът на напрежението на панела и някои утечки и стимулират подвижността на йоните в модула между полупроводниковия материал и другите елементи на модула (стъкло, стойка и др). Това води до намаляване на изходната мощност на модула, в някои случаи значително.

Някои производители произвеждат своите панели с устойчиви на PID материали.



Всички панели страдат и от нещо, наречено светлинно индуцирано разграждане (LID). При него панелите губят ефективност в рамките на първите часове, след като са били изложени на слънце. LID варира от панел до панел въз основа на качеството на кристалните силициеви пластини, но обикновено води до еднократна загуба на ефективност от 1-3%, каза тестовата лаборатория PVEL (PV Evolution Labs).

Състаряване

Влиянието на метеорологични условия е основният фактор за деградацията на панела. Топлината е ключова както за работата на панела в реално време, така и за постепенното му влошаване. Околната топлина влияе отрицателно на производителността и ефективността на електрическите компоненти, според NREL.

Референтната годишна степен на деградация на покривните фотоволтаици е 0,5% годишно (снимка: CC0 Public Domain)

Обичайно в информационния лист на производителя би трябвало да има данни за температурния коефициент на панела. Това демонстрира способността на модула да работи при по-високи температури, казва SolarCalculator.com.

Коефициентът обяснява колко ефективност в реално време се губи от всеки градус по Целзий, повишен над стандартната температура от 25 градуса по Целзий. Например, температурен коефициент от -0,353% означава, че за всеки Целзиев градус над 25 се губят по 0,353% от общия производствен капацитет.

Топлообменът поражда деградацията на на панела заради т. нар. топлинен цикъл: когато е топло, материалите се разширяват, а когато температурата се понижава, се свиват. Това постоянно свиване и разширяване бавно води до образуване на микропукнатини в панела с течение на времето. А те намаляват производителността.

В свое годишно проучване на Module Score Card PVEL анализира 36 действащи слънчеви проекта в Индия и открива значителни въздействия заради топлинната деградация. Средната годишна деградация на проектите достига 1,47%. Ала масивите, разположени в по-студени, планински райони, се влошават с почти половината от тази скорост: с 0,7% годишно.



Начинът на инсталиране може да помогне за справяне с проблема, свързан с топлината. Панелите трябва да се монтират на известна височина над покрива, така че движещият се отдолу въздух да може да преминава свободно и да охлажда оборудването. В панелната конструкция могат да се използват светли материали, за да се ограничи поглъщането на топлина. Компоненти като инверторите, чиято работа е особено чувствителна към топлина, трябва да бъдат разположени в сенчести зони, според CED Greentech.

За да се намали амплитудата на топлинното разширение и свиване, под конструкцията със соларни панели следва да има пространство за проветрение (снимка: CC0 Public Domain)

Вятърът е друго метеорологично явление, което може да доведе до известна вреда за слънчевите панели. Силният вятър може да породи огъване на панелите. Наричат го динамично механично натоварване. Това също причинява микропукнатини в панелите, намалявайки капацитета им. Някои видове конструкции са оптимизирани за зони със силен вятър, като предпазват панелите от силно повдигане и ограничават микропукнатините. В информационните си материали производителят би трябвало да предоставя таблица с данни за максималните ветрове, на които панелът може да издържи.

Ами снегът? Повечето хора биха се притеснявали, че той блокира слънчевите лъчи и пречи на работата на панелите. Но реално по-неприятното е, че чрез своя натиск той също може да причини динамично механично натоварване, разрушаващо панелите. Ако собственикът пък реши да почисти снега от панелите, това трябва да се направи внимателно, тъй като надраскването на стъклената повърхност на панела би имало отрицателно въздействие върху капацитета му.

Стандарти

За да се гарантира, че даден панел ще има дълъг живот и ще работи според очакваното, той трябва да бъде подложен на стандартно тестване и сертифициране. Панелите подлежат на тестове на Международната електротехническа комисия (IEC), които се прилагат както за моно-, така и за поликристални панели.



Панелите, които отговарят на стандарта IEC 61215, са тествани за своите електрически характеристики. Те преминават проби за механично натоварване както за вятър, така и за сняг. Подлагат се и на климатични тестове, които проверяват за слабости от гледна точка на поносимост към горещина, излагане на ултравиолетови лъчи, замръзване, удари от градушка и други форми на излагане на открито.

IEC 61215 също така определя показателите за ефективност на панела при стандартни условия на изпитване, включително температурен коефициент, напрежение на отворената верига и максимална изходна мощност.

Също така често срещан в листа със спецификациите на панелите е печатът на Underwriters Laboratories (UL). Техните тестове също се считат за доказателство за покриване на важните стандарти. UL провежда климатични тестове и тестове за стареене, както и пълната гама от тестове за безопасност.

Дефектиране

Повреди на слънчевите панели се случват рядко. Според проучване на NREL с над 50 000 системи, инсталирани в периода между 2000 г. и 2015 г., налице е среден процент на отказ от 5 панела от 10 000 годишно.



Неизправностите на панелите се появяват все по-рядко, тъй като производителите постоянно усъвършенстват технологиите си. Според проучване на kWh Analytics пък, около 80% от всички прекъсвания на работата на слънчевите централи са резултат от неизправности и дефекти не в панелите, а в инверторите – онези устройства, което преобразуват постоянния ток от панела в използваем променлив ток.

Коментари по темата: „Колко дълъг е животът на покривните фотоволтаични панели?”

добавете коментар...

  1. Дан15

    Ако имаш пари,по добре соларна система,отколкото да са в банка.
    Живея в къща .Имам система за лично ползване -13.5 кв,излезна ми 23400 лв От 1.01 до 14.01.24 г.имам-Total Production
    733.90kWh х 0.22 лв= 161 лв за 14 дни.Банката за 1 г.ако дава 2% 460 лв.Сами преценете ,на покрива или в банката.В тази цена имам и 15 кв батерия,ако спре тока

  2. 777

    Искам да спрат тец и аец и е тогава ще ми се греете сещай се на какво.

  3. Със здраве

    Хахаха,, троловете останаха без аргументи и само гледат да свалят мнението ми надолу, ето го пак:
    Хахаха, яко нападение на троловете тука, да обясняват колко е зле да имаш фотоволтаици.
    Не се хабете тролове, тук хората са ИТ-та предимно, чичо Кънчо от Тутракан не чете тук и няма да разбере, че слънчевите централи са враг на Тутраканската селищна система.
    В момента по соларните форуми, ще се избият да купуват земя с готово предназначение за фото централа и трафопост близо до нея.
    При цена 600 лв/мегават на свободния пазар, има хора дето се хвалят, че ще избият за 1.5-2 години инвестицията. Не случайно ЕСО са полудели, щото заявките за соларни централи са за 24 000 (хиляди, правилно!) мегавата мощност, или 12 пъти колко АЕЦ Козлодуй и 2 пъти колко всички мощности на България.
    Една централа от 10 кв струва около 8-10 хил лв, и ще изкара за година 13 Мегаватчаса приблизително в България, или на 600 лв/мегават на свободния пазар – 7800 лв.
    Като си приспаднете оперативните разходи – 6000 лв, за 2 години сте изплатили.
    Колкото до градушките, стъклата на панелите са от закалено стъкло, издържащо на много големи градушки. Чупят се да, обаче от 20 панел, 1-2 да ви се счупят и то веднъж на 5-7 години.

  4. Виолета Петрова

    Аз имам на Покрива си 6 панела от 15 г. вече и не съм ималапроблеми от градушки, а само от ЧЕЗ, които спират тока почти всеки ден, съответно спира и Водата и то за неопределено време. Тогава не работи управлението и проблемите идват. С две думи не съм особено доволна на 100%Инсталацкята е немска и проблеми не ми е създавала до сега. Помага ми за отоплението на къщата, 1 тон гореща вода имам целогодишно, но явно нещо трябва Да се до усъвършенства. Много знаещи експерти се навъдиха, така че човек не знае а кого да вярва и кого да се консултира.

  5. инженер

    ФВЦ бих си направил ако имам къща със парк поне 20-30 декара на добро място- бахамите, карибите и подобни офшорки. В България може да се направят ФВЦ на покривите на панелните блокове на кооперативен принцип, но това ще бъде достъпно за малки блокове до 4 етажа със по два апартамента на етаж, например. Защото големите блокове не могат да се разберат помежду си със толкова много собственици.

  6. Solarpanel

    Изграждането на ФЕЦ, ако не беше изгодно, по редица причини, нямаше да има толкова желаещи да го направят. А, по въпроса за живота на панелите, статията дава много добър отговор. Все пак всичко се амортизира или изхабява, няма вечни неща, освен Хеопсовата пирамида 😉 Благодаря на автора за статията!

  7. Еди

    Най-добрата защита от градушки е мрежа, която я задържа. Мрежата обикновенно е метална и натоварва допълнително покрива.

  8. Озъбен

    За две години ще си изплатите дедовия!….

  9. Със здраве

    Хахаха, яко нападение на троловете тука, да обясняват колко е зле да имаш фотоволтаици.
    Не се хабете тролове, тук хората са ИТ-та предимно, чичо Кънчо от Тутракан не чете тук и няма да разбере, че слънчевите централи са враг на Тутраканската селищна система.
    В момента по соларните форуми, ще се избият да купуват земя с готово предназначение за фото централа и трафопост близо до нея.
    При цена 600 лв/мегават на свободния пазар, има хора дето се хвалят, че ще избият за 1.5-2 години инвестицията. Не случайно ЕСО са полудели, щото заявките за соларни централи са за 24 000 (хиляди, правилно!) мегавата мощност, или 12 пъти колко АЕЦ Козлодуй и 2 пъти колко всички мощности на България.
    Една централа от 10 кв струва около 8-10 хил лв, и ще изкара за година 13 Мегаватчаса приблизително в България, или на 600 лв/мегават на свободния пазар – 7800 лв.
    Като си приспаднете оперативните разходи – 6000 лв, за 2 години сте изплатили.
    Колкото до градушките, стъклата на панелите са от закалено стъкло, издържащо на много големи градушки. Чупят се да, обаче от 20 панел, 1-2 да ви се счупят и то веднъж на 5-7 години.

  10. фото

    при инвестиция от 50000 лв.период на изплащане-10 години,печалбата е след 4 години.все пак панелчетата произвеждат енергия през светлата част от денонощието.ако се изкупува коректно от системата на енергопроизводители и дистрибутори-си е сигурна печалба.

  11. Martin

    Една соларна система на покрива, може и да работи за теб и да изкарва пари, ако си регистриран не само като потребител, но и като производител на ток. Тогава, когато нямаш консумация, а има слънчево греене и съответно производсто, би могъл да продаваш на НЕК. Примерно така е с всички соларни панели в Германия.
    Докато колата е чист разход и би трябвало да се впуснеш в друг бизнес (да кажем да станеш таксиджия), за да ти носи пари.
    Но дори и тогава в първия случай е малко или много без твое участие и загуба на свободно време, а във втория е доста обсбващо начинание.

  12. Martin

    А ако имаш стандартна за България къща, с основа от 60 или 100м2, и по тази причина къщата ти е на 3 етажа, със скатен покрив, заеади снега и само с една капандура за излизане на покрива, както са повечето къщи, какво правиш? Чешете си езиците за покривала и щори. А като задумка град, а ти си отишъл през това време я на пазар, я на гости, я на работа, кво правиме с щорите и покривалата? Кучето ли ще ги пуска, или някоя 80 годишна баба, дето си е останала в къщи?

  13. Мда

    Мда – градушка всяка година поне по 3 пъти ето така си го представете – но пък ще си карате бангиите наречени коли, само не стойте зад тях да не се отровите че кой ще ги избира тез в парламента.
    И не не е изгодно да си покриеш покрива с нещо което е реално площта на парите за които си го купил.
    Но виж ако онез комуно-досадници дето само просят я субсидии я ракети срещу град я компенсации – е точно те ако знаеха и ви бяха казали за мрежа срещу градушка – е можеше и да си покриете бангиите с тях – уф то па кой ли чете ръководството за експлоатация – и монтаж в този случай – сега ще има сума примери за неправилна употреба и дупки по бангии.

  14. Анонимен

    Отново ганьовски размишления. Какво делите на бедни и богати, дели се на качествени хора и ментета? Това че някой е беден не означава че става, както и обратното. Кой ви спира да отидете в Россия или САЩ и да станете меринджеи с яхти. Каза ви го и другаря от червения площад – който си мисли че комунизма ще се върне, е глупак.

  15. Фък-рус

    За градушка, при сравнително малка домашна система, винаги може да се вложи малко не-скъпа далновидност, под формата на подвижна тента, протектор

  16. Толя

    Не

  17. Коректор

    Нека не забравяме, че без бедни хора не би имало богати, защото потенциала на всяка идея се разкрива само ако има потребители! Другата разлика е, че има много граждани, които са изключително интелигентни (но без образование, има разлика), но не разполагат с достатъчно средства, подкрепа и доверие за реализиране на потенциала си. Ако това се промени, то тогава днешните богати ще им лъскат обувките. За сходен, и в същото време много далечен пример може да послужи живота на Никола Тесла, който е умрял в пълна мизерия – дали някой от днешните “състоятелни” хора би могъл да се доближи до неговият потенциал, интелект и идеи?!
    По темата: много е интересно как се възвръщат инвестицията във ФЕЦ и коя е точно системата от уравнения, която позволява на блестящият ви интелект да изчисли стойностите и?! С оглед на разсъжденията ви не всички имат СУМПС, но тези които притежават автомобил биха ли обяснили как се възвръщат инвестициите в него?! Единствено финансовите възможности са от значение при покупката и на двете и то, защото и двете инвестиции ви правят независими от определени дразнители и досадни институции, а не идеята да броите копейки с глупава физиономия пред огледалото…

  18. Андрешко

    Беднякът, както винаги все е от към страната на булката или с други думи ОНОДЕН!

  19. еХперт

    При нормални условия инвестицията се връща най-късно след 15 години. При сегашните цени на тока някой хора сигурно са си върнали парите и след 5 години и са вече на печалба.

    Истина е, че на богатите хора всичко им излиза по-евтино.

  20. Anonymous

    А пък ако ги застраховаш, предплащаш за 60г а получаваш среден пръст още при първата градушка!

  21. Anonymous

    При мен градушките са всеки юни, как би оцелял панел 25г?

  22. haha

    Иво, леко си прост. Нали целта е да ни излезе по-евтино. Хората, които не могат да си го позволят, са бедните хора. Тези панели би трябвало да доставят ефтина енергия, но в тази цена се калкулира и стойността на инсталацията. Точно както в конвенционалната цена към енергото има не само ток, а и други компоненти.
    Така че, като изринеш една камара пари за инсталация, дори да ти е евтин тока, ти предварително си затворил солидна сума, щото “можеш да си го позволиш”. Мисли малко, преди да пишеш простотии за бедните, които не могат да си го позволят. Малко си прост като Кокорчо, на когото може и да си фен… “Да го духат бедните!”

  23. Иво

    Това мога да пишат само хора които не могат да си го позволят никакъв ток не предпоплащаш а е много изгодно

  24. Any

    Най-добрият начин да си предплати човек тока който ще ползва!

  25. Anonymous

    Мда, а 30 години без градушка как да си представим?

Коментар