Преди дни се разбра, че в съседна Македония се готвят за конкурс за четвърти мобилен оператор. Дали наистина е нужен четвърти мобилен оператор на държава с население от едва два милиона души – това е спорно. Най-малкото, което може да се каже, е “зависи”.
Аргументите навярно могат да вземат съвсем различна посока, ако се проследят ИТ новините за Македония от последните няколко години.
В началото на октомври корпорацията Intel и македонското правителство подписаха споразумение за развитие на програмата “1:1 e-learning” в училищата из страната. Това даде ход на внедряването на 53 хиляди Intel-базирани PC-та, които ще осигурят компютърна грамотност на учениците от 1 до 3 клас. Така нареченото “classmate PC” е достъпно, пълноценно компактно и заздавено лаптоп устройство, предназначено специално за децата. Освен това договорът между македонското правителство и Intel предвижда доставката на 22 хиляди ASUS Eee PC-та — нетбуци с Intel Atom процесори — за учениците от основните училища, т.е. от 1 до 8 клас.
Новината бе оповестена по същото време, по което у нас стартира “пилотен проект” за въвеждане на “classmate PC”, при който в 71 СОУ „Пейо Яворов” в Казичене бяха доставени такива устройства за…. 30 четвъртокласници. На 10 октомври тържествено се състоя първият „открит урок” с използване на Intel Classmate PC, на който присъстваха министърът на образованието Йорданка Фандъкова и Иринел Бурлою, мениджър „Бизнес развитие” на Intel за България и Румъния.
По-рано през годината, през юни, се разчу, че сръбската компютърна фирма ComTrade Computers, която има поделения в повечето страни на Балканите, доставя 55 хиляди компютъра за македонските училища. Фирмата спечели обществена поръчка за доставка на РС-та за македонските начални училища на стойност 15 милиона долара. Компютрите не са “голи” – те са с предварително инсталирани на тях образователни софтуерни програми, при това локализирани, т.е. преведени на македонска реч. Финансирането бе осигурено от държавния бюджет.
Какво прави Македония с толкова много компютри в училищата?
Доставките на десетки хиляди РС-та в школата престават да изглеждат хаотичен сбор от акции с нечие корпоративно партньорство и активна самореклама, когато стане ясно, че още от 2007 година македонското правителство следва стратегията “един компютър за всеки ученик”. Приблизително по същото време в България бе постигнато съотношение от порядъка на 1 компютър на 16 ученика и се преследваше сериозната пропорция от 1 РС на 10 деца.
Така още през ноември 2007 македонското министерство на образованието обяви амбицията си да оборудва училищата със 180 хиляди компютъра. По онова време кабинетът прие и партньорството на Canonical – разработчика на една от най-популярните Linux дистрибуции Ubuntu. За децата бе избрана версията Edubuntu 7.04 – отново като част от програмата “Компютър за всяко дете”. “Първите 7 хиляди компютъра с предварително инсталирана Ubuntu бяха доставени на 4 септември 2007”, съобщи тогава порталът на Ubuntu.
Това не беше първото начинание на македонците за компютизиране на училищата. Още през 2004 Македония започна да използва GNU/Linux за компютрите в училищата, като в рамките на проект, спонсориран от USAID, такива машини бяха вкарани в употреба в общо 468 училища и 182 компютърни лаборатории. В рамките на съвместен проект с Китайската народна република и USAID бяха доставени още компютри, като към кампанията се присъедини и Microsoft.
Кампании за въвеждане на дигиталните технологии текат не само в училищата.
През май тази година правителството на Македония стартира проект за подобряване на Интернет достъпа в селските региони. Беше решено да се въведат 680 Wi-Fi точки за достъп до Интернет из цялата страна.
Основната идея на правителствения план в Македония е кабинетът да осигури субсидия за инвестициите на частния сектор с цел изграждането на безжична инфраструктура, покриваща селските региони. Като част от схемата държавата се надява да успее да направи достъпен компютъра с безплатен Интернет достъп за отдалечените селища. Финансирането за 4 години е на стойност 4 милиона евро.
Жителите на селата, обхванати в програмата, ще с сдобият с киоски и с антени за безжичен интернет с обхват 100-150 метра. Така хората ще могат да ползват безплатен интернет през следващите 4 години.
Анонсът бе направен от македонския министър на информационното общество Иво Ивановски. Според него целта на инициативата е да се намали “ножицата” между градските и селските региони от гледна точка на достъпност на дигиталните технологии.
В случая не става дума за WiMAX мрежи, а за Wi-Fi зони. Идеята не е нова и е описана още през 2008 г. като “проект за последната миля”. Тя включва създаването на устойчива опорна мрежа из високопланинските райони, осигурявайки интернет покритие на на 95% от страната благодарение на системата “Motorola canopy” – мрежа от безжични устройства с над 500 ретранслатора, които формират единна мрежа. Така всеки с устройство, което може да приема Wi-Fi сигнал, може да ползва интернет из страната.
Темповете на напредъка определено заслужават внимание.
От война до първата национална Wi-Fi мрежа – така изданието USAToday определя развитието на Македония от 2001 г. насам. Преди 8 години малката държава бе разкъсвана от войната в бивша Югославия, а ето, че сега тя е на път да стане първата страна, изцяло покрита с безжичен уеб-достъп. Списъкът с ползи от това започва с помощта за учениците, минава през разбиването на монопола на македонския телеком и стига до перспективите за уеб-базиран бизнес, който може да замени остарелите текстилни фабрики и заводи.
Разбира се, навярно далеч не цялата картина е брилянтна и може да се предположи, че част от инициативите срещат съпротива или не се реализират пълноценно – нещо естествено за всички проекти за модерни технологии. Така например някои от младите хора в страната просто не искат да се занимават с компютри и интернет, пише USAToday.
Факт е и, че Македония значително изостава по показателя развитие на електронното правителство. Тя е едва на 73 място в класацията за 2008 г. на държавите от цял свят по готовност за e-government, изготвян от ООН. Преди броени дни обаче Българската стопанска камара подчерта, че ако в България 6% от гражданите имат възможност да ползват услуги на правитеслтвото онлайн (т.е. за такава част от населението си държавата е предвидиля някакви е-услуги), то в Македония този процент е 7.
Изглежда, че с темповете, с които съседната нам държава напредва технологично, може и да има място за четвърти мобилен оператор. А има и какво да научат българските държавници, ИТ асоциации и общества от любители на технологиите.