Строителството на SKA започна след 30 години работа по проекта на повече от 1000 учени
(снимка: skao.int)
Австралия започна да изгражда най-голямата обсерватория в света – радиотелескопът Square Kilometer Array (SKA), който ще използва повече от 100 000 антени за наблюдение на космоса. Подготовката за проекта продължи 30 години.
Очакванията са радиотелескопът да помогне на учените да разберат кога и как са се образували първите звезди и галактики, а също така да изследват тъмната енергия, причините за разширяването на Вселената и да разкрият други тайни на космоса. Потенциално, обсерваторията ще допринесе и за търсенето на извънземен живот, отбелязва Гардиън.
Първоначално SKA ще използва две решетки. Единият масив, SKA-Low с 131 072 антени, ще бъде разположен в Западна Австралия. Тази решетка ще бъде чувствителна към нискочестотни радиосигнали (50 – 350 MHz) – 8 пъти по-чувствителна от сравнимите съвременни радиотелескопи и 135 пъти по-бързо от тях ще картографира звездното небе.
Антените на SKA-Low ще бъдат сглобени в 512 групи, по 256 във всяка от тях. От централното компактно ядро с ширина 1 км ще се разположат допълнителни станции по три спирални ръкава върху огромна площ – максималното разстояние между двете най-отдалечени станции ще бъде 65 км. Площта на системата е 400 хиляди кв. метра.
Вторият масив от 197 редовни “чинии”, SKA-Mid, ще бъде построен в Южна Африка. Съществуващият радиотелескоп MeerKAT ще стане част от масива SKA-Mid, неговите 13,5-метрови антени ще се присъединят към по-големите SKA антени с диаметър 15 м, комбинирани в една система. Те ще могат да приемат сигнали с честота от 350 MHz до 15,4 GHz, а в бъдеще и до 24 GHz.
От централното ядро с диаметър около 1 км антените ще се подредят в три спирални рамена, покриващи огромно разстояние – двете най-отдалечени антени в SKA-Mid ще се намират на 150 км една от друга.
Художествена илюстрация на уникалния радиотелескоп SLA в Австралия – най-големия в света
(графика: Австралийско министерство на индустрията, науката и ресурсите)
Обсерваторията ще определи следващите 50 години на земната радиоастрономия, като проследи раждането и смъртта на галактиките. Това ще позволи на учените да търсят нови видове гравитационни вълни и ще разшири границите на познатата вселена, според директора на SKA-Low – д-р Сара Пиърс.
SKA ще бъде достатъчно чувствителен, за да разпознае хипотетичния радар на типично летище на планета, обикаляща около звезда на десетки хиляди светлинни години от Земята. Така радиотелескопът може да помогне да се отговори на един от най-важните въпроси – само ли е човечеството във Вселената?
Учените смятат, че SKA има потенциал да “промени правилата на играта” в астрономията и появата му ще бъде крайъгълен камък в научните изследвания. Повече от 1000 души са работили по проекта в продължение на десетилетия.
Според изследователите, поради високата си чувствителност, радиотелескопът ще позволи да се „надникне“ в дълбоката древност на Вселената и да се изучават събития буквално от времето на зараждането на света, когато са се образували първите звезди, радиацията от които вече е достигнала Земята.
Имайки предвид разделителната способност на телескопа, той е в състояние да “разпознае мобилен телефон в джоба на астронавт на Марс, на 225 милиона километра” от Земята. Освен това, ако близките звезди имат технологично напреднали цивилизации, SKA ще помогне да се разпознаят “течове” на излъчване от техните радио- и телекомуникационни мрежи. Телескопът ще комбинира данни, събрани от различни континенти.
SKA е проектиран да изпълнява много задачи и, както в случая с Хъбъл, ще позволи да се правят открития, които по принцип са недостъпни за съвременната наука. В Австралия проектът SKA си сътрудничи с Националната организация за научни и приложни изследвания (CSIRO) при изграждане и управление на телескопа.