Съдът на ЕС намери баланса между правото да бъдеш забравен и правото на достъп до информация (снимка: CC0 Public Domain)
Търсещите машини в интернет трябва да премахват данни от резултатите, получени онлайн, ако потребителите могат да докажат, че информацията е неточна, обяви Върховният съд на ЕС.
Защитниците на свободата на словото и поддръжниците на правото на неприкосновеност на личния живот се оказаха в конфликт през последните години относно „правото на хората да бъдат забравени“. Това право бе въведено с общия регламент за защита на личните данни (GDPR) и съгласно него хората могат да премахнат цифровите си следи от интернет.
Решението на съда дойде в рамките на съдебно дело, касаещо двама ръководители от група инвестиционни компании, които са поискали от Google да премахне резултатите от търсенето, свързващи техните имена с определени статии, критикуващи инвестиционния модел на групата. Двамата са поискали търсачката да премахне миниатюрните изображения на техните снимки в резултатите от търсенето.
Компанията от своя отхвърли исканията, заявявайки, че не знае дали информацията в статиите е точна или не. Впоследствие германски съд потърси съвет от Съда на ЕС относно баланса между правото да бъдеш забравен и правото на свобода на изразяване и информация.
„Операторът на търсачка трябва да дереферира информация, намерена в реферираното съдържание, когато лицето, поискало дерефериране, докаже, че тази информация е явно неточна“, каза Съдът на Европейския съюз.
За да се избегнат прекомерната тежест върху потребителите, съдиите са преценили, че такова доказателство не е задължително да идва от съдебно решение. Достатъчно е потребителите да предоставят доказателства, които „разумно могат да бъдат изискани от тях“.
Междувременно Google съобщи, че въпросните връзки и мини-снимки вече не са достъпни чрез търсене в мрежата и търсене сред изображенията.
„От 2014 г. работим усилено, за да приложим правото да бъдеш забравен в Европа и да постигнем смислен баланс между правата на хората на достъп до информация и неприкосновеността на личния живот“, каза говорител на компанията.
Още през 2014 г. същият съд утвърди „правото да бъдеш забравен“. Тогава съдът се аргументира, че хората могат да поискат от търсачки като Google да премахват неадекватна или неуместна информация от уеб резултатите, появяващи се при търсения на техните имена.
Решението предхожда фундаменталния закон за личните данни в ЕС – GDPR, който влезе в сила през 2018 г. и гласи, че правото да бъдеш забравен се изключва, когато обработването на лични данни е необходимо за упражняване на правото на информация.