Изоставените мини с техните кули и шахти могат да се превърнат в големи гравитационни батерии (снимка: CC0 Public Domain)
Гравитационните батерии са относително нова технология, която поддържа генериране и съхранение на възобновяема енергия чрез регенеративно спиране и гравитация. Неотдавнашно проучване на тази технология доказа, че старите мини имат голям потенциал за превръщане в гравитационни системи за съхранение на електроенергия.
По същество гравитационните батерии до голяма степен наподобяват работата на помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ): когато има излишък от енергия, система от тежести се издига нагоре, а когато търсенето стане по-голямо от предлагането, тежестите се спускат, като по време на спускането завъртат генератори на ток.
Скорошно изследване на Международния институт за приложен системен анализ (IIASA) се фокусира върху възможността за използване на гравитационни батерии. Учените са разгледали система, известна като Подземно гравитационно съхранение на енергия (UGES).
При нея големи контейнери, натоварени с пясък, се спускат вертикално в изоставени минни шахти. Когато има излишък от електроенергия в мрежата, контейнерите се издигат нагоре. При скок в потреблението контейнерите се спускат. Тяхната тежест ги тегли надолу, а кинетичната енергия се преобразува в електричество чрез регенеративно спиране.
Проучването, публикувано в сп. „Multidisciplinary Digital Publishing Institute“, доказа, че концепцията за гравитационните батерии всъщност е жизнеспособна. Не по-малко важно е, че технологията оползотворява вече съществуваща, готова инфраструктура: старите минни съоръжения.
„Мините вече разполагат с основната инфраструктура и са свързани към електрическата мрежа, което значително намалява разходите и улеснява внедряването на инсталации UGES“, казва изследователят на IIASA Джулиан Хънт.
Като се има предвид, че батериите не губят никаква енергия през периода на съхранение, те могат да действат като дългосрочни енергийни „резервоари“. Така е, защото не разчитат на химическа реакция, както е при литиево-йонните системи, например, и не намаляват капацитета си с течение на времето.
Подобни батерии могат да издържат на много „цикли“ на зареждане и разреждане. Освен това ще запази работни места, които иначе ще бъдат загубени, заради преминаване от изкопаеми горива към възобновяема енергия.
Подобно решение е рентабилно и има смисъл във всички страни, които са развивали минно-добивна индустрия, а сега, когато значението на рудниците избледнява, се чудят какво да правят с големите подземни съоръжения.