Кодовете с ругатни в коментарите се оказват по-качествени

Смята се, че програмистите, които ругаят докато пишат код, създават по-качествен продукт (снимка: CC0 Public Domain)

Програмистите, които използват ругатни в коментарите, може би пишат по-добър код. За това свидетелства изследване на Ян Щремел, студент от Технологичния институт Карлсруе (Германия), което открива връзка между качеството на програмния код и количеството псувни в придружаващите го коментари.

Анализът на няколко хиляди проби от „изходен код” на езика за програмиране C в платформата GitHub показва, че отвореният код, съдържащ ругатни, съдържа по-малко грешки и повтарящи се фрагменти, а също така е по-лесен за четене.

Първо по рода си изследване

Идеята за изследването идва от научния ръководител на Щремел – специалиста по бионформатика Александрос Стаматакис, след като се запознал с любопитна графика, показваща честотата на появяване на ругатни в различните версии на кода на ядрото на Linux, разказва Ars Technica.

За да проведе изследването, Щремел извлича от отворените хранилища на GitHub, хостван от Microsoft, около 3,8 хиляди образци на код, съдържащи псувни, както и 7,6 хиляди „чисти” кодове от гледна точка на използване на нецензурна лексика от авторите им.

Качеството на кода е оценено автоматично по скала от единадесет точки (от 0 до 10) с помощта на програмата SoftWipe, първоначално разработена за тестване на научен софтуер. Сканирането на набора от данни показва, че средно програмите, в които разработчиците са използвали нецензурен език, са получили 0,5 точки повече от тези, в които не са използвани псувни.

Заслужава да се отбележи, че е твърде рано да се говори за нещо повече от обикновена корелация. Темата очевидно изисква по-задълбочено проучване, което вероятно Щремел ще направи в дипломната си работа.

Помощната програма SoftWipe взема предвид такива показатели за качество на кода като общ брой предупреждения, издадени от компилатора, дезинфекциращия и статичния анализатор, когато проверяват кода (колкото по-малко, толкова по-добре); сложност на цикломатичния код (метрика за оценка на сложността/модулността на програмите); наличие на кодови фрагменти с нестандартно или непоследователно форматиране; степен на дублиране на кода.

SoftWipe не взема под внимание тестовия код и не го оценява. Това се отнася до всяко съдържание на файлове, които имат ключовата дума „test” в имената си.

Изненадващи резултати

За всеки от критериите анализираният код получава цяло число точки в диапазона от 0 до 10 (колкото повече, толкова по-високо е качеството на кода). Всички показатели са равни. Крайният резултат е средната аритметична стойност на резултатите от критериите за качество, споменати по-горе.

Резултатите изненадват както самия Щремел, така и неговия научен ръководител. Стаматакис признава, че самият той често прибягва до силни думи, когато пише програми, но се опитва да не прехвърля собствените си негативни емоции върху хората, които ще трябва да работят с неговия код в бъдеще. В коментарите към софтуера, написан от Стаматакис, няма ругатни.

Защо го правят

Редица научни изследвания показват, че използването на ругатни в някои случаи може да бъде от полза за човешкото здраве, по-специално да помогне за намаляване на болката и подобряване на физическите способности. Така например, Бенджамин Бъргън, когнитивен психолог в Калифорнийския университет в Сан Диего, от време на време си позволява да се изрази нецензурно, когато изнася лекции пред студентите. Този подход увеличава ангажираността на студентите, потвърждават независими проучвания.

Въпреки това тезата за връзката между качеството на кода и количеството ругатни в него не е била разглеждана преди това от академичната общност. Предположението, че може да има връзка между двете, е „много вълнуваща и интересна идея”, смята Бъргън.

Ученият предполага, че програмистите, които псуват много, всъщност могат да бъдат много по-емоционално ангажирани с работата, която вършат, в сравнение с по-резервираните си колеги. Това обстоятелство може да повлияе на качеството на крайния софтуерен продукт.

Според друга версия, изразена от Бъргън, програмистите, които пишат псувни в кода си, се стремят да шокират или забавляват онези, които по-късно ще поддържат този код. Във всеки случай подобен трик е в състояние да привлече вниманието към кода на хората, които ще започнат да го изучават.