Квантовите компютри обещават огромна производителност в сравнение с класическите компютри, но практическите ползи от тях все още не са очевидни. Необходими са реални приложения и алгоритми, което изисква академични познания. Япония разполага с такива специалисти, а IBM дава на учените в страната втори квантов компютър, надявайки се да получи нещо полезно в замяна.
IBM пусна първия квантов компютър в Япония през 2021 г. в Токийския университет. Това беше 27-кубитов IBM Q System One. Новата машина ще има 127 кубита и се очертава като първата квантова платформа на IBM в чужбина с подобни изчислителни възможности, отбелязва Nikkei Asian Review.
Япония изостава в създаването на домашни квантови системи, въпреки че се опитва да навакса загубеното време с всички сили. През март тази година Fujitsu и RIKEN пуснаха 64-кубитов квантов компютър със собствен дизайн и предоставиха облачен достъп до него.
„Нашата цел е да напреднем в изследванията и квантовите иновации в приоритетни области като космоса, разработването на лекарства, изкуствения интелект и финансите”, казва изпълнителният вицепрезидент на Токийския университет Хироаки Аихара.
Университетът ще има изключителни права за използване на квантовия компютър и ще осигури достъп до него на 12 японски компании, сред които Mitsubishi Chemical Group, Toyota Motor и Sony Group.
Химическото подразделение на Mitsubishi планира да използва квантови изчисления за разработване на литиево-въздушни батерии, които обещават да бъдат по-ефективна алтернатива на литиево-йонните батерии. JSR Corporation пък планира да използва квантовата технология за разработване на полупроводникови материали.
Универсален квантов компютър може да се появи само когато бъде достигнат огромен брой кубити по днешните стандарти – от милион или повече. Според изчисленията, приблизително толкова кубити ще осигурят безпроблемна работа само на 1000 кубита (всичко над тях е необходимо за коригиране на грешки). Квантов компютър за „милион долара” е нещо отвъд днешните мечти.