Възходът на генеративните AI ще преобърне патентните системи

За момента използването на AI не изглежда като сериозно предизвикателство за патентната система, но това скоро ще се промени (снимка: CC0 Public Domain)

Възходът на генеративните системи с изкуствен интелект вълнува всички по света, но една професионална общност ще трябва да се развълнува повече от всички останали: специалистите по авторско право и патентни регулации.

Някои може би си спомнят как през 2020 г. Американската служба за патенти и търговски марки USPTO обяви, че системите с изкуствен интелект не могат да бъдат посочвани като изобретатели при регистрация на патенти. Изявлението дойде в отговор на заявка за регистрация на два патента, създадени от AI система, наречена DABUS, чиито автор се казва Стивън Талер. По-късно подобни становища изразиха и Службата за интелектуална собственост на Великобритания IPO и Европейското патентно ведомство EPO. Отказ дойде и от австралийската съдебна система.

Талер реши, че няма да се предаде лесно. Той започна серия съдебни дела. Досега обаче всички органи, свързани с патентното право – в САЩ, в ЕС, във Великобритания, Австралия – отказват да удовлетворят исканията на Талер. Докато той води съдебни битки и получава отказ след отказ, на бял свят се появиха GPT3, DALL-E, Midjourney и още дузини системи за творчество на база изкуствен разум.

Да хванеш бика за рогата

Очевидно е, че адвокати, съдии, законотворци и патентни чиновници ще трябва да хванат бика за рогата. Отказите не могат да продължават безкрайно. Творбите, които AI системите създават, вече се използват интензивно в най-различни сфери и патентното право ще трябва да се промени.

Засега използването на AI не изглежда като сериозно предизвикателство за патентната система, тъй като технологията се използва като инструмент, който помага на хората да оформят идеи, вместо да действат самостоятелно, казва Крис Морган, партньор в адвокатска кантора Reed Smith. Въпреки това, позовавайки се на възможността AI системите един ден да създават изцяло собствени творби, тя добавя: „Такива, каквито са в момента, нашите закони нямат инструментариума да се справят с този сценарий“.

Още преди да бъде достигнат този етап, тя и други правни експерти предупредиха, че системи като ChatGPT могат да бъдат използвани за генериране на голям брой нови заявления за патенти, наводнявайки патентното ведомство с искове – с надеждата да донесат голяма печалба на създателите си.

Нови идеи без човешка намеса

Случаят на Талер е емблематичен и решенията по неговите дела ще имат решаващо значение. Талер твърди, че неговата система DABUS е проектирана да предлага нови идеи без каквото и да е човешко ръководство или надзор. А това означава, че нейните идеи не могат да бъдат приписани на човешки изобретател.

„Той стига до свои собствени разкрития, докато мисли за света сам“, казва Талер в интервю за Financial Times. Създателят на алгоритъма твърди, че това е направило системата му предшественик на така наречените системи с изкуствен общ интелект, за които много AI експерти смятат, че един ден ще достигнат човешките нива на интелигентност.

Отказът да се признае резултатът от автономни системи като тази заплашва да остави много ценни изобретения без правна защита, според група академици, включваща професора по право от Харвард Лорънс Лесиг. Това би изложило на риск „милиарди“, инвестирани в системи с изкуствен интелект, каза групата в правно становище, подадено до Върховния съд в САЩ.

Нарастващи тревоги

Дори ако повечето експерти отхвърлят идеята, че изкуственият интелект е готов да измести човешките изобретатели, скорошното решение на патентното ведомство на САЩ да започне ревизия на това как изкуственият интелект засяга патентните права подчертава нарастващите тревоги относно технологията. Повтаряната три години теза, че AI „не може да изобретява или да създава без човешка намеса“, сега е подложена на изпитание с възхода на генеративните AI.

За момента патентните специалисти гравитират около разбирането, че идеите, генерирани от AI, трябва да се приписват на хората, които проектират, обучават или интерпретират резултатите, произведени от системите. „Всяка AI система в крайна сметка може да бъде проследена до хората, които са я създали“, казва Джон Виласенор, инженер и професор по право в Калифорнийския университет.

Тази хипотеза най-вероятно ще се окаже остаряла съвсем скоро. Но дори и в сегашния момент, когато е приблизително адекватна, нарастващата сложност на технологията, дори и без пълна автономност, все още поставя редица предизвикателства, посочват експерти.

Кори Салсбърг, ръководител по интелектуалната собственост в производителя на лекарства Novartis, подчертава, че не винаги е ясно кои хора са най-пряко отговорни за успехите на AI в патентованите изследвания. Разработчиците на софтуер често са хората, които са фактически най-отдалечени от крайните идеи.

Друг проблем за патентните системи произтича от презумпцията, че потенциалните изобретатели следва да имат цялостна „концепция“ в съзнанието си за новата идея, как тя работи и как се вписва в околния свят. Но AI поемат голяма част от „черната работа“ по създаването на нещо ново, било то текст, картина или формула за лекарство. Следователно съществува риск нито един изобретател да не може да претендира за „концепцията“, казва Салсберг.

Патентни войни

Експертите са склонни да се съгласят, че на фона на всичко това патентните правила трябва да бъдат разширени, за да отразяват нови начини за работа с AI. Не на последно място трябва да се има предвид, че нерядко патентните правила биват използвани на корпоративно ниво за т.нар. патентни войни.

Един потенциален резултат от ревизирането на системите може да се окаже появата на нови правила, изискващи детайлно разкриване на това как се използва AI в процеса на създаване на нова творба. Това би било важно за разработване на патентни заявки, казва Морган от Рийд Смит.

Коментар