Трупането на данни вреди и на бизнеса, и на околната среда

47% от потребителите биха спрели да купуват от дадена компания, ако знаят, че тя трупа ненужни потребителски данни и така нанася щети на природата (снимка: CC0 Public Domain)

Във време, когато обществото става все по-чувствително към проблемите на околната среда, 60% от потребителите от поколение „Z“ имат онлайн акаунти, които вече не използват. 69% никога не са и опитали да закрият тези неизползвани профили, сочи ново проучване. Безполезните данни, свързани с изоставените акаунти, стоят неизползвани в центровете за данни, но електричеството, което се хаби заради поддържането им, представлява два процента от всички глобални въглеродни емисии – приблизително същото колкото цялата авиоиндустрия.

Констатациите показват, че младите потребители не са наясно с еко-въздействието на собствените си онлайн ресурси. В изследването, публикувано от Veritas Technologies, 44% казват, че е порочна практика предприятията да хабят енергия и да причиняват замърсяване, съхранявайки ненужна информация онлайн. Въпреки това 51% смятат, че електронните версии на техните онлайн сметки и други документи, съхранявани в уеб, нямат отрицателно въздействие върху околната среда.

Последиците? Проучването на Veritas показва, че 47% от потребителите биха спрели да купуват от дадена компания, ако знаят, че тя съзнателно причинява щети на околната среда, като не контролира съхранението на ненужни данни. Междувременно 49% от потребителите смятат, че е отговорност на организациите, съхраняващи информацията им, да я изтрият, когато вече не е необходима, се казва в анализа.

Как се разбира, че дадена компания съхранява ненужни данни

Има много начини, по които потребителите могат да узнаят практиките на дадена компанията за управление на данни, отбеляза Рагс Шринивасан, главен директор по устойчивост във Veritas Technologies. „Например наличието на множество пробиви на данни могат да загатва, че дадената компания има проблеми с цялостната си стратегия за управление на данни“, каза той. „Също така много страни дават право на потребителите да запитват каква информация за тях съхранява дадена компания, включително всякакви ненужни данни“.

Шринивасан цитира по-раншно изследване от 2021 г., според което средно 35% от корпоративните данни са „тъмни“. Това означава, че имат неизвестна стойност. 50% пък са откровено излишни или остарели. Само около 16% са критични за бизнеса, заключава проучването.

Освен това „много компании сега включват информация за въздействието върху околната среда от съхранението на данни в своите отчети за корпоративната социална отговорност“, каза Шринивасан.

Как да реагират организациите

„Тъй като половината от клиентите казват, че биха спрели да купуват от компании, които не успяват да се справят с предизвикателството, то рискът както за бизнеса, така и за околната среда е твърде голям, за да се игнорира повече“, каза Шринивасан. „Центровете за данни работят 24 часа на ден. До 2030 г. се очаква те да използват до осем процента от цялата електроенергия на планетата“.

Задължение на мениджърите е да обърнат внимание на въпроса. Шринивасан предупреждава, че организациите не трябва да подценяват въздействието върху околната среда от лошите практики за управление на данни – дори ако мигрират своите хранилища към външни доставчици на т. нар. публичен облак.

Би било добра практика компаниите да помогнат на своите потребители да осъзнаят цената на всички ненужни данни, които се съхраняват. Проблемът може да се съотнесе към отрицателните ефекти за природата. Така би станал по-разбираем за хората. „Трябва да им дадем фактите – данните – и да ги направим съотносими“, каза Шринивасан.

Негова втора препоръка е корпорациите да привлекат страстните природозащитници в адвокати на каузата за изчистване от ненужните данни.

Геймификация

Геймификацията може да помогне на потребителите да направят положителни промени. „Например, един „импактметър“ може да илюстрира ефекта от натрупването на ненужни данни върху собствения въглероден отпечатък на всеки потребител“, каза Шринивасан. „Това може да им помогне да сравнят своя въглероден отпечатък с този на други хора, например връстници и колеги, и да се съпоставят с отличните по този показател“.

Наред с това компаниите могат директно да предлагат на клиентите си да закрият неизползваните или неактивни акаунти. Не е лоша идея да предоставят насоки за изтриване на остаряла информация, от която хората вече не се нуждаят или не желаят.

Проучването е проведено сред 13 000 потребители от Австралия, Бразилия, Китай, Франция, Германия, Япония, Сингапур, Южна Корея, ОАЕ, Обединеното кралство. и САЩ от 1-16 февруари 2023 г.

Коментар