от Антъни Кинг
Хората с епилепсия скоро ще могат да получават едноминутно предупреждение за предстоящ пристъп с помощта на ново медицинско устройство – слушалка, разработена от изследователи от Испания.
Епилептичният пристъп може да изложи човек на риск от нараняване в ежедневни ситуации, които много други хора приемат за даденост. Това често кара страдащите от епилепсия да избягват обичайни дейности като каране на велосипед, плуване или изкачване по стръмен склон.
Бащинска помощ
Носещите новото устройство обаче могат да бъдат спокойни, че ще получат предупреждение преди началото на пристъпа и ще могат да вземат необходимите предпазни мерки. Д-р Давид Бланкес, който е инженер, е бил мотивиран за изобретяването на слушалката от твърде лични причини.
„Започнахме този проект заради дъщеря ми Марина, която има епилепсия”, казва Бланкес.
Той се занимава с научноизследователска дейност в областта на роботиката, но осъзнава необходимостта хора като дъщеря му да носят устройство, което може да ги предупреждава за наближаваща конвулсия.
„Тя получаваше много пристъпи в различни ситуации, като някои бяха много опасни за нея”, казва Бланкес, главен изпълнителен директор на MJN Neuro, испанска компания, разработила слушалката.
Компанията получава финансиране от ЕС чрез проекта SERAS_v4.0 за периода 2019-2022 г. за усъвършенстване на устройството, което вече се предлага в някои европейски държави.
Макар че днес страдащите от епилепсия могат да носят гривни или монитори, показващи състоянието им на други хора, те не издават предварително предупреждение за пристъпи.
Приложение към слушалката
Слушалката подава сигнал за вероятност от пристъп към приложение на мобилния телефон на пациента. Предупреждение може да бъде изпратено и на член на семейството му или друго лице, което се грижи за него.
Устройството следи постоянно мозъчната дейност посредством електроенцефалограма, като регистрира основна медицинска информация и изгражда алгоритъм, който с времето става все по-добър в разпознаването на признаците за предстоящ припадък.
Основната цел е да се предложи изпреварващо предупреждение от поне една минута според Бланкес, който казва, че е възможно за някои от ползващите устройството то да е и по-ранно.
„Персонализираме алгоритъма за всеки пациент, тъй като мозъкът на всеки човек, страдащ от епилепсия, е различен”, казва той.
Епилептичният пристъп възниква, когато мозъкът претърпи срив. Само около един човек на 20 разпознава признаците за припадък, преди той да настъпи.
Епилепсията е неврологично заболяване, което засяга около 50 милиона души в целия свят, или 1% от населението в света. Около 6 милиона души в Европа страдат от това заболяване, което може да е причинено от генетични фактори, травма на главата, вирусни инфекции или увреждане преди раждането. За около половината от случаите няма обяснение.
Внезапна смърт
В редки случаи епилепсията може да причини смърт, дори при видимо здрави деца и младежи.
Д-р Естер Родригес-Вилегас, електроинженер в Имперския колеж в Лондон, работи по намирането на решение чрез финансирания от ЕС проект NOSUDEP. Проектът е започнал през 2017 г. и ще продължи до 2024 г.
Внезапната смърт настъпва грубо при един на всеки 1000 души с епилепсия, най-често при хора на възраст от 21 до 40 години според Родригес-Вилегас.
Проучване, проведено през последните години, хвърля известна светлина върху загадката, като установява, че смъртта може да настъпва, когато човек спре да диша за момент по време на сън — състояние, познато като апнея.
Тази връзка е открита при наблюдение на пациенти с епилепсия в болница преди операция. Някои от тях спирали да дишат.
Когато медицинската сестра забелязва какво се случва в рамките на три минути, пациентите биват съживявани и оцеляват. Ако времевият интервал е между 5 и 10 минути, спасените са само няколко. След 10 минути според Родригес-Вилегас е твърде късно за всички пациенти. Тя цитира проучване от 2013 г., публикувано в списание Lancet Neurology.
Спане и дишане
Макар че много хора спират да дишат по време на сън, те сами възстановяват дишането си. При някои хора с епилепсия мозъкът очевидно не успява да натисне бутона за рестарт.
„Запознах се със семейства на хора, които са починали вследствие на неочаквана смърт при епилепсия”, казва Родригес-Вилегас. „Реших, че искам да направя нещо, за им да помогна”.
Планът ѝ е да разработи неинвазивно устройство, което пациентите да носят през нощта и което ще ги предупреждава — тях или член на семейството — при възникване на проблем.
Но тъй като това е изследване на ръба на неизвестното, а не разработване на продукт, наложило се да вземе предвид нови клинични доказателства, които увеличават сложността.
„Мислех, че мога да направя това с проследяване на апнеята, но сега зная, че е много по-сложно”, казва Родригес-Вилегас.
Фалшиви тревоги
Част от проблема е, че няма логика устройството само да мига на родителите в 3 часа през нощта, че детето им е изложено на риск от смърт. То трябва да е изключително надеждно.
„Това, което установихме, е че пациентите с епилепсия наистина имат сънна апнея, но голямото мнозинство от случаите на апнея всъщност продължават много кратко”, казва Родригес-Вилегас.
Тези кратки периоди трябва да бъдат пренебрегвани от устройството, за да няма фалшиви тревоги, които да причиняват ненужно безпокойство и да възпират хората да го използват.
Понастоящем целта на Родригес-Вилегас е разработването на система за предупреждение, която да е възможно най-надеждна. Тя ще се основава на данни от апарат, който може да следи дишането, сърдечния ритъм, нивата на насищане с кислород, издаваните звуци и дори позицията при спане.
При най-благоприятния сценарий някакъв вид устройство, което се носи на или около врата, може да е налице след пет години според Родригес-Вилегас. Тя обаче предупреждава, че може да отнеме и повече време.
Ако се върнем в Испания, слушалката на Бланкес за предупреждаване на пристъпи се предлага за около 1700 евро. Тя може да се купи и в Обединеното кралство, а скоро ще бъде и в Германия.
„Имаме нужда от решение за хора с епилепсия, което може да им даде възможност да извършват повече ежедневни дейности”, казва Бланкес.
Изследванията в тази статия са финансирани чрез Европейския научноизследователски съвет (ЕНС) на ЕС. Тя е публикувана за първи път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.