Повечето служители не вярват, че техният работодател е откровен относно използването на техники за следене на работното място (снимка: CC0 Public Domain)
Служителите изпитват „дълбоко неудобство“ от дигиталното следене и автоматизираното вземане на решения на работното място. Мнозина обаче не са убедени, че са наясно какви данни събира работодателят за тях в действителност.
В анкета сред над 1100 технологични служители изследователската агенция Opinium Research е установила силно недоволство срещу всички форми на цифрово наблюдение на работното място и притеснение от вероятността важните решения за работата да се вземат чрез алгоритъм.
Относно използването на преносими устройства за проследяване за наблюдение на местоположението им, например, само 15% от служителите казват, че биха се чувствали комфортно, ако работодателят им използва подобни технологии.
Използването на камери от страна на работодателите за наблюдение на работниците в офиса и у дома е също така непопулярно: 69% посочват, че биха се чувствали неудобно от това. Други 59% споделят, че биха се чувствали некомфортно от практиката на следене на клавишната активност, за да се преценява колко интензивно работят.
Проучването разкрива още, че повечето служители (62%) се чувстват неудобно от използването на софтуер от отделите по човешки ресурси за вземане на автоматизирани решения за наемане и повишение.
Неяснота
Мнозина изразяват допълнителни опасения относно процеса на внедряване. 45% вярват, че смятат, че техният работодател едва ли би се консултирал с работниците си относно въвеждането на нови технологии за проследяване на работната активност и начина на използването им. Всеки трети признава, че изобщо не е сигурен, че знае какви данни събира работодателят за служителите си.
Липса на диалог
„Изследването показва дълбокото ниво на тревожност, което много работници изпитват заради новите и по-инвазивни форми на дигитално наблюдение. Твърде често то се въвежда от работодателите без подходящ диалог с работната сила“, казва Андрю Пейкс, заместник-генерален секретар на Prospect, възложител на проучването.
Според него, желанието на работодателите да следят работниците си чрез различни технологични средства създава напрежение и недоверие, действащи пагубно на мотивацията, морала, а оттам – и на производителността.
„Анкетираните служители описват как се „чувстват като работна машина, вместо като човек“, добавя Пейкс. Хората разкриват, че се чувстват уплашени и вярват, че са наблюдавани, защото работодателят им няма доверие.
Пост-пандемично
Началото на пандемията подтикна много предприятия да започнат да използват техники за наблюдение на работниците, за да следят производителността на служителите, докато работят от домовете си.
Сега обаче, когато пандемията е минало и мнозина работещи хора са обратно в офисите, практиките за следене и наблюдение не са преустановени. Те са се превърнали в нещо постоянно, вездесъщо. Наблюдение се прилага както за тези, които работят дистанционно, така и за другите, които посещават работните си места.
Степен на следене
Множество статистики и проучвания от последните 2-3 години се занимават с въпроса кога, колко и как служителите биват следени на работното място. Според някои анализи, един от всеки петима работници е обект на наблюдение на работните си дейности. Други данни говорят за по-висок дял: 60% са обект на някаква форма на наблюдение или мониторинг от страна на работодателя.
Навлизане на AI
Много от практиките за наблюдение отиват дори по-далеч: те биват подплатени с алгоритми на база изкуствен интелект, правещи автоматичен разбор на работните процеси и производителността. Това действа още по-демотивиращо на работещите.
„Масово разпространените технологии за мониторинг и задаване на цели са свързани с ясно изразени отрицателни въздействия върху психическото и физическото благосъстояние на служителите, тъй като работниците изпитват изключителния натиск на постоянното микроуправление в реално време и автоматизираната оценка“, гласят изводите от проучването на Opinium.
Чувството за постоянно следене и усещането за недоверие водят до срив на мотивацията, но и на уважението към работодателя, загатва изследването. Напрежението, което подобни практики пораждат у служителите, са в състояние да породят негативна ответна реакция и служителите.
До какви психични проблеми води следенето (шпионирането) на работното място:
1. Тревожност и стрес: Постоянното наблюдение на служителите може да доведе до повишено чувство на стрес и тревожност. Те се чувстват под непрекъснато напрежение, страхувайки се да не направят грешка, която ще бъде забелязана.
2. Параноя: Шпионирането на работното място може да породи параноя. Служителите започват да вярват, че всяко тяхно действие е наблюдавано и критикувано, което води до недоверие към колегите и ръководството.
3. Нарушение на съня: Тревожността, породена от следенето, може да доведе до проблеми със съня, като безсъние или прекъснат сън, което влияе негативно на здравето и продуктивността.
4. Социална изолация: Страхът, че всяко общуване може да бъде наблюдавано и изтълкувано неправилно, може да накара хората да се отдръпнат от колегите си и да избягват социални контакти, което води до изолация и самота.
5. Понижена самооценка: Постоянният контрол може да намали увереността на служителите в собствените им способности. Те започват да се съмняват в решенията си и да се чувстват недостатъчно компетентни.
6. Депресия: Дългосрочната несигурност и липсата на лично пространство на работното място могат да доведат до депресивни състояния, чувство на безнадеждност и липса на мотивация.
7. Намалена мотивация и продуктивност: Вместо да подобрява ефективността, следенето често има обратния ефект – служителите се чувстват демотивирани, защото вярват, че не им се доверява и че усилията им не се оценяват.