Нуждата от кобалт, мед, никел, манган и други ключови суровини за батерии за електрически превозни средства ще ускори дълбоководните минно-добивни дейности (снимка: CC0 Public Domain)
Китай и Южна Корея са сред страните, които настояват за дълбоководен добив на метали и редкоземни елементи. Еко-защитниците обаче напомнят, че този род дейност крие рискове за околната среда.
Проектите за дълбоководен добив на кобалт, мед, никел, манган и други ключови суровини за батерии за електрически превозни средства се очаква да играят решаваща роля за посрещане на нарастващото търсене от автомобилната индустрия. Но с това нарастват и опасенията относно потенциалното въздействие върху морските екосистеми, а зараждащата се индустрия все още няма регулации.
Международен орган, който наблюдава морското дъно в международни води, обсъжда въпроса от години. Но преговорите достигнаха преломен момент, тъй като 169-те членки на органа, включително Европейския съюз, се събраха за неколкоседмични преговори в Ямайка. Това е „най-критичният период за вземане на решения в историята на съществуването на [органа]“, каза наскоро Ема Уилсън от Deep Sea Conservation Coalition, съюз от международни организации.
Докато Китай, Южна Корея, Русия, Норвегия и други са нетърпеливи да продължат напред с дълбоководния добив, Франция и Германия са начело на призивите за пауза, мораториум или забрана на подобни дейности. Към тях се присъединяват Палау, Фиджи, Нова Зеландия, Панама, Самоа, Коста Рика, Чили, Испания и други.
Норвегия, която обяви през юни, че възнамерява да отвори части от своя континентален шелф за добив, формулира аргумента за подобно извличане на ресурси като средство за преминаване към зелена енергия. В края на миналата година Южна Корея проведе разговори с генералния секретар на ISA Майкъл Лодж в Сеул, където страната показа недвусмислените си амбиции за дълбоководен добив.
Китай също е готов да засили усилията си за дълбоководен добив, като заместник-директорът на Китайския център за научни изследвания на кораби нарече индустрията „нова граница на международната конкуренция“. Япония също гледа към морското дъно, за да се отърве от зависимостта си от Китай за редкоземни материали, и обмисля старт на добивните дейности още през 2024 г.
Противниците казват, че добивът може да навреди на океанските екосистеми, водейки до загуба на коралови рифове и изчерпване на популациите от риби и морски бозайници. Еко-защитниците настояват за повече научни изследвания, преди дълбоководните минни дейности да получат зелена светлина.