В югозападен Китай започна пилотна експлоатация на най-големия слънчев радиотелескоп в света. Съоръжението ще следи активността на Слънцето с решетка от 313 шестметрови антени, разположени в кръг с обиколка 3,14 км.
Пикът на следващия максимум на слънчевата активност наближава и китайските учени се готвят да го посрещнат в “пълна бойна готовност”. За да проучи активността на Слънцето, Китай създава мрежа Меридиан, с която ще наблюдава и други обекти във Вселената – от пулсари до близки до Земята астероиди.
Но основна цел на изследванията с Меридиан ще остане Слънцето. Изненадващо, едва през 70-те години на миналия век научихме за такова явление като коронарно изхвърляне на маса от Слънцето. То е невъзможно е да се открие от Земята с конвенционални средства за наблюдение и освен това е невъзможно веднага да се определи в коя посока е тръгнала слънчевата плазма.
За обекти в близост до Земята – сателити и космически екипажи – потокът от високоенергийни частици на слънчевия вятър и короналната маса може да бъде опасен. Например, това явление многократно е изкарвало сателитите Starlink от орбита. Освен това качеството на комуникацията и контрола зависи от слънчевото време, което трябва да се има предвид в бъдещите дългосрочните експедиции, например до Марс.
Комплексът с антенна решетка Daocheng Solar Radio Telescope (DSRT) в окръг Даочън, разположен на плато в провинция Съчуан, беше построен в края на миналата година. До лятото той премина през настройка на приборите и влезе официално в експлоатация на 14 юли.
Решетката от 6-метрови антени работи като едно голямо радиоогледало с обиколка 3,14 км, отбелязва Space. Всички антени са фазово-съгласувани и алгоритъмът събира сигналите от всяка от тях в едно изображение с висока разделителна способност.