Япония започва масово производство на гъвкави слънчеви панели

Леки и гъвкави соларни панели могат да се използват по-широко от традиционните
(снимка: CC0 Public Domain)

Японската компания Sekisui Chemical изгражда съоръжение за масово производство на огъващи се перовскитни слънчеви панели. Тези нови панели имат по-кратък експлоатационен живот и по-малка ефективност от силициевите, но са леки и гъвкави, което ще разшири обхвата на приложението им.

По-рано същата компания обяви съвместен проект с японския ИТ гигант NTT Data за покриване на неговите центрове за данни с гъвкави перовскитни соларни панели. Sekisui Chemical произвежда панели с ширина 30 см, но в бъдеще възнамерява да премине към 1-метрови панели, отбелязва Nikkei Asian Review.

Гъвкавите панели ще имат относително кратък живот от само 10 години, докато традиционните силициеви панели са проектирани да издържат до 25 години без значително намаляване на ефективността. Краткият експлоатационен живот на перовскитните панели се дължи на високата чувствителност на материала към влага.

Новият продукт използва изпитана във времето технология за хидроизолация, която е доказана при производството на течнокристални панели и с течение на времето ще бъде подобрена, за да направи перовскитните панели по-издръжливи.

Ефективността на първите масово произведени перовскитни гъвкави слънчеви клетки на Sekisui Chemical се очаква да бъде на ниво от 15%, което е поне с 5% по-ниско от това на силициевите фотопанели. Но този недостатък ще бъде компенсиран от гъвкавостта, която конвенционалният силиций не може да осигури.

Sekisui Chemical ще инвестира повече от 68 милиона долара в новото производство. Планираният годишен обем ще бъде няколкостотин хиляди квадратни метра до 2030 година – достатъчно, за да осигури енергия за около 4000 домакинства.

Японските власти имат програми за субсидиране на предприятия, които участват в разработването и производството на слънчеви панели. Инициативата трябва да помогне на страната да намали зависимостта си от Китай в областта на слънчевата енергетика.

Коментар