Цветният прашец, който пчелите събират и разнасят, все по-често се събира от роботи-опрашители (снимка: CC0 Public Domain)
Все по-често иновативно мислещи фермери по света се насочват към роботи за опрашване на своите насаждения, вместо към медоносните пчели. Техните аргументи са свързани с намаляване на натиска върху популацията на ценните насекоми. Не всички специалисти обаче намират подхода за удачен.
В изгарящата утринна жега Тай Саде четка авокадовите дървета, които скоро ще опраши изкуствено. Като част от мошав – колективна ферма в централен Израел – фермерът е основател на технологична фирма на име BloomX. Казва, че компанията е намерила начин механично да опрашва културите по начин, подобен на този на пчелите.
„Ние не заместваме пчелите… а по-скоро предлагаме на фермерите по-ефективни методи за опрашване и намаляваме зависимостта от медоносните пчели“, казва той.
Намаляваща популация
Три от всеки четири култури, отглеждани по света за производство на плодове или семена за консумация от човека, разчитат, поне отчасти, на живи опрашители. И именно пчелите, независимо дали са медоносни или диви, вършат основната работа. Доколкото е известно, пчелите отговарят за около 75% от опрашването на растенията, които осигуряват прехраната на човека – плодове, ядки и зеленчуци, отглеждани в градини. Останалите насекоми, като оси и пеперуди, съставляват останалата четвърт.
За съжаление пчелните популации постоянно намаляват. Фактори за това са въздействия като изменението на климата, употребата на пестициди. На много места по света медоносната пчела е силно засегната и от паразити – акар на име вароа.
Да дойдат роботите
Технологията на BloomX е насочена основно към две култури – боровинки и авокадо. Тя им позволява да бъдат опрашвани, дори ако броят на местните пчели е много малък.
Основният продукт на фирмата се нарича „Robee“. На пръв поглед прилича като голяма косачка за трева, която се бута. Има две механични рамена, които стърчат от двете страни. Те вибрират и когато преминават покрай боровинките, ги карат да отделят прашеца си. Твърди се, че нивото на вибрациите е проектирано да имитира това на земните пчели – най-ефективните опрашители на боровинките.
Това е само един от множеството роботи, които се разработват на много места по света с цел изкуствено опрашване. Повечето от тях разчитат на някакъв вид софтуер с елементи на изкуствен интелект, GPS навигация, евентуално и приложение за смартфон. Някои системи предполагат поставянето на сензори, така че опрашването да се извършва в най-подходящото време.
Въвеждането на изкуствено опрашване чрез роботи, които имитират работата на пчелите, може да помогне да се решат много от проблемите, произтичащи от намаляването на пчелната популация. Не само това; може да се намали и нуждата от мобилно пчеларство – това е практиката на превозване на пчелните кошери по нивите и овощните градини, за да „работят“ по опрашването им.
Това със сигурност е гледната точка на Ейлам Ран, според която ние, хората, „тикаме пчелите на места, където те не би трябвало да са в реалния живот“. Рам също се занимава с роботизация на опрашването. Нейната технология е още по-дръзка: служи за събиране на цветен прашец и съхраняването му в продължение на години, без той да се влоши.
„Можем да съберем най-добрия прашец в най-подходящото време, за да опрашим цветовете, когато е нужно“ казва Ран. „Можем да направим това за ябълки, череши, бадеми, шамфъстък и нашите машини работят с висока прецизност“.
Ран посочва, че това е добра новина не само за фермерите, но и за пчелите. „Индустриалните монокултури не са подходящо място за разцвет на насекомите. Напротив – това ги убива“.
Ако пчелите не биват принуждавани да „работят“ с култури, с които в естествения свят не биха се хранили, това би трябвало да облекчи натиска върху популацията и да им позволи да се върнат към начина, по който трябва да живеят – така, както е в естествения свят. Същевременно роботите ще позволят на фермерите да отглеждат реколтата си спокойно.
Съмнителен прогрес
Естествено, не всички са съгласни, че това непременно е прогрес. „Ако здравето и благосъстоянието на пчелите са важни за нас, тогава изкуственото опрашване е до голяма степен ненужно“, казва Даян Дринкуотър от Британската асоциация на пчеларите. „Пчелите опрашват добре в продължение на милиони години, главно безплатно, с изключение на „подкупа“, предлаган от цветята под формата на нектар“, добавя тя. „Някои култури с висока плътност обаче се възползват от миграционното опрашване, което пък осигурява прехраната на много пчелари“.
Според Дринкуотър, пчелите си остават перфектни опрашители, осигуряващи работна сила, която може да бъде транспортирана, за да опрашва ранните култури, а това може да увеличи добивите. В замяна на работата, която вършат, медоносните пчели получават нектара и прашеца, които събират, докато летят от цвят на цвят, за да се изхранват и да оцеляват през зимата.