Как 2/3 от домакинствата в Норвегия се сдобиха с термопомпи

Подмяната на замърсяващите отоплителни системи с термопомпи може да се катализира чрез финансови стимули, данъчни облекчения и непременно – добре обучени техници
(снимка: CC0 Public Domain)

Докато светът тепърва открива удобствата на отоплението с термопомпа, в скандинавските страни отдавна това не е нещо ново. Там от години термопомпите са най-евтиният вариант за постигане на термален комфорт навсякъде – от домовете до бизнес сградите.

Когато Глен Питърс купува термопомпа за дома си в Осло, той не мисли за въглеродните емисии, които ще спести на природата. Удобството е основният фактор. Не че си няма камина, но тя е жива мъка: усилието да се купуват, подготвят и съхраняват дървата е досадно, изморително и мръсно в буквалния смисъл. А и монтираните на стената радиатори постоянно събират прах.

Главният фактор

Но главният фактор, според Питърс, който наскоро е преминал към подово отопление, са… парите. В по-голямата част от Европа инсталирането на термопомпа е едно от най-съществените действия, които човек може да предприеме, за да намали въглеродния си отпечатък. Но в Норвегия преминаването към термопомпа често е чисто финансово решение.

Всъщност Питърс признава, че е стигнал до това решение доволно късно. Две трети от домакинствата в скандинавската страна вече имат термопомпа. Това е повече от където и да е другаде по света. И е забележително постижение за такава малка държавица – с 5,4 милиона души население.

В продължение на много години норвежците и техните съседи отопляват домовете си с изкопаеми горива. Казано простичко – с нафтови печки. Но по време на петролната криза от 1973 г., когато цените скачат драстично, политическите лидери на страната правят съзнателен избор да насърчат алтернативи и, за разлика от своите колеги другаде, те не се отказват от своето решение, след като кризата отшумява.

По онова време Дания въвежда обширни системи за централно отопление. И до днес страната е шампион по топлофициране. Норвегия, Швеция и Финландия обаче се насочват към отоплението с дърва или електричество. В Норвегия  започват да определят цените на въглеродните емисии през 90-те години. Това прави скъпо поддържането на отоплителни системи на нафта или въглища. За сметка на това страната въвежда  комбинация от помощи чрез безвъзмездни средства и данъчни облекчения. Те накланят везните така, че изкопаемите горива остават скъпи дълго след края на кризата.

„Норвегия гарантира [по онова време], че отоплението с изкопаеми горива е най-скъпият вариант. Това прави термопомпите конкурентоспособни“, казва д-р Ян Розенов от Regulatory Assistance Project – инициатива за декарбонизиране на сградите. „Те направиха това, като обложиха въглеродните емисии от изкопаемите горива за отопление. Това беше ключът към стимулирането на внедряването на термопомпи“.

Обучение

Норвегия прави и друго: обучава работна сила за инсталирането на термопомпите. Въпреки че самите устройства могат да се произвеждат във фабриките лесно и в големи количества, монтирането им в домовете изисква специфично внимание, може да бъде трудно и също така лесно може да се обърка. Експертите казват, че в голяма част от Европа липсата на квалифицирана работна сила е едно от няколкото пречки, които спъват навлизането на термопомпите.

„Причината да имаме голям растеж е, че технологията работи“, каза Ролф Ивер Митинг Хагемоен, ръководител на лобистката група на Норвежката асоциация за термопомпи. „Ако имате много клиенти, които имат оплаквания и лоши преживявания с термопомпи, те ще кажат на всичките си съседи, че технологията не работи“.

Но в Норвегия не е така. Оле Ойстейн Хоген, пенсиониран металург, който живее в околностите на Осло, убедил трима от съседите си да се снабдят с термопомпи с подземно захранване, след като той самият се оборудвал с такава преди седем години. Устройството подгрява басейна му през лятото, а през зимата – дома му. Отнема малко повече време за загряване на водата, но за Хауген „това е единственото отрицателно нещо“.

Технология с история

По същество термопомпата е точно като хладилник или климатик. Машината не генерира сама желаната топлина. Вместо това я „премества“ от едно място до друго, където е необходима. Технологията съществува от десетилетия. Първата термопомпа е построена през 1856 г. от австрийския учен Петер фон Ритингер и е използвана за изсушаване на сол в солници. До 30-те години на миналия век швейцарците използват термопомпи, за да вземат топлина от реки и езера, а няколко десетилетия по-късно американците ги използват, за да извличат топлина от земята.

Ефективността на термопомпите се е увеличила с десетилетията. Отчасти принос за това има пионерството на инженерите в скандинавските страни. Те успяват да се доберат до точката, при която една модерна термопомпа може да достави 3-5 единици топлина за всяка 1 единица електроенергия, използвана за захранването ѝ. Никоя друга технология не може да постигне това. Следователно термопомпата е много икономична и също така има по-малък въглероден отпечатък от който и да е друг вид отопление.

Кент Ейлертсен е инженер по поддръжката в норвежката пощенска служба Posten Bring и се грижи за две термопомпи в терминал за сортиране в Тромсьо, на около 350 км северно от Арктическия кръг. „Работи много добре на студено“, каза Ейлерцен. Устройствата могат да станат по-малко ефективни, когато температурите паднат под -15ºC, добавя той, но новите машини работят дори и при -20ºC или -25ºC.

Лобисти срещу термопомпите

В друг страни разпространението на термопомпите е по-слабо, но наред с това има и пречки за тяхното навлизане. Липсата на подкрепа за високата първоначална инвестиция е само един проблем. Много по-голяма драма са мощните кампании срещу термопомпите, провеждани от лобистките групи на индустрията на изкопаемите горива. Такива кампании вървят с пълна сила на много места, включително в британската и германската преса, която продължава да твърди, че устройствата са неефективни и се развалят при студено време.

Популярността на термопомпите в скандинавските страни трябва да е достатъчна, за да разсее този мит – Швеция и Финландия стоят редом до Норвегия на върха на класацията по брой термопомпи на 1000 домакинства. В умерено студен климат стандартната термопомпа с въздушен източник произвежда 2-3 пъти повече полезна топлина от енергията, необходима за работата й. Съотношението спада осезаемо само при екстремни студове, но пък термопомпите с подземен източник нямат този проблем.

Разбира се, добрата изолация също има значение. Норвежците имат добре изолирани къщи. „В Норвегия в средата на зимата можете просто да се разхождате по тениска вкъщи си и у дома да е 20 градуса“, каза Питърс, който е израснал в Австралия.

Може ли да се мултиплицира опитът на Норвегия

Засега термопомпите все още са малко в глобален мащаб. По света средният им дял е около 10% – от гледна точка на топлината, използвана в сградите, според Международната агенция по енергетика. Ала нуждите ще се утроят до края на десетилетието.

Успехът на Норвегия не е лесен за повторение в другите страни. Това е една от най-богатите държави на планетата. Затова за гражданите е по-лесно да си позволят по-високите първоначални разходи за термопомпа. Наред с това Норвегия произвежда евтино възобновяемо електричество от водноелектрически язовири, което намалява месечните сметки на хората, работещи с термопомпа.

Но скандинавският опит показва, че политиците в много по-топли страни биха могли да намерят начин да стимулират хората да изберат това по-чисто и по-екологично отопление.